Ivelina Berova
Село Сушица през зимата.
През 1891г. Георги Стрезов пише за селото:
„Сушица, със 120 къщи, 650 души чисти българе; една църква, в която се чете славенски; училище подобно на училището в Тросково; занятие: дървари и дърводелци. Далеч е от града – 5 часа.“
През 2017г. за същото село може да се напише:
„Сушица, към 70 човека чисти българе; една църква, в която се чете само на празник и на погребение; училище, подобно на училищата в повечето български села – голямо, празно, рушащо се; занятие: авджии, пенсионери, безработни. Далеч е от града – 1 час с автомобил от града в тежка зима, като тази.“
Поситих, това красиво, много красиво селце-място-кът… през горещото лято на 2016г.озовах се случайно..обикалях,опузнавах и разглеждах западнита Родопи..
Запознах се с Муса Були и неговите ”шурита” от една раздумка в 17:20ч.която преключи в ранни зори 04:30… усетих начина и хората по и с който искам да бъде светът около нас…
От тогава съм ходил 4 пъти… и ще продължавам.
Толкова малко селце, а може да се кажат толкова много неща…