Ivelina Berova„Прекрачи ли тежката манастирска порта, посетителят е завладян от вълшебството на цветните градини, от белотата на чардаците и ромона на белоструйната чешма. Не се нагледва и не се насища на красотата и възкликва: „Господи, колко е хубаво!” Това е изписано на плоча близо до тежката манастирска порта. И е самата истина!
Освен безкрайно красиво, това място е пропито с история. Четата на Капитан Дядо Никола освещава знамето си и се установява тук през 1856 г. с намерението Соколският манастир да бъде превърнат в център на подготвяното въстание. В памет на войводата през 2012 г. е открита паметна плоча с неговия лик и славните му думи: „Азъ подкачвам звонче, което след време ще стане камбана…“
По време на Априлското въстание убежище в Соколския манастир откриват и бунтовниците, предвождани от Цанко Дюстабанов, чийто меч (и предмети, за които се твърди, че са принадлежали на Васил Левски) се съхранява в манастирския музей. Четата е разкрита и осем от въстаниците са заловени, обесени и телата им захвърлени в дълбоката пропаст до манастира. Като символ на тази трагедия е приемана построената през 1865 г. от Кольо Фичето в центъра на манастира огромна каменна чешма с осем чучура-соколи, днес ценен архитектурен паметник и символ на Соколския манастир. Легендата гласи, че чешмата никога не пресъхва и водата й има чудодейни способности да изцелява болни и да предпазва от уроки. В параклиса на „Свети Панталеймон“ до църквата може да откриете скала, откъдето се смята, че извира целебна вода, а в пукнатините й може да сложите бележка с желания, които свети Панталеймон ще помогне да се сбъднат.
А в началото имало само скромна дървена църквица с вдълбан в скалата олтар…
