Заровената средновековна църква в с. Паталеница
Един селянин си вързал магарето на дивата череша, която растяла на могилата. Случайно видял стърчащ от земята метален предмет. След като разровил, открил метален кръст. Тогава хората си спомнили преданието за заровената църква. Под ръководството на чорбаджи Петър Гагов тя била разкопана и освободена от могилата.
Днес църквата “Св. Димитър” в с. Паталеница е един от най-значимите средновековни паметници на културата в България. Тя е архитектурен и художествен паметник с национално значение.
Съществуват различни мнения за времето на строителството на църквата. Въз основа на разкритите стенописи проф. Ал. Божков, след като прави сравнения с подобни паметници на културата в Гърция, Италия и Македония, предполага, че изграждането и изписването на църквата “Св. Димитър” е станало към края на ХІІ век. Той определя и изключително високата стойност на разкритите стенописи.
Изграждането и историята на църквата “Св. Димитър” са свързани с историята на селищата Баткун и Паталеница – сега обединени в едно селище – Паталеница. През ХІІ-ХІV век около село Баткун се е намирала важната гранична крепост Баткунион, останки от която са запазени и до днес. Едно от предположенията е, че църквата е била построена, за да обслужва крепостта и селищата около нея.
Наблизо можете да посетите Баткунския манастир и да видите близо 600 годишната лозница в двора му.
А фоторазказ за обредния Гергьовден в Паталеница може да видите тук.
Един от стенописите е образът на св. Дидим Слепец. Дори е надписан, но надписът е вандализиран и буквите са с артефакти. Например старогръцкото „I“ може много лесно да бъде променено на „О“. Името е DIDEUMIO, но много хора погрешно го четат „Антоний“. Никога в иконографията св. Антоний не е изобразяван със затворени очи, а единствено и само св. Дидим Слепец. Но всичкото отгоре Куркуа и византийска титла давана много често на благородници от арменската династия и те почитат Свети Дидим.