Село Пирин – змейове и красиви женски имена между мита и реалността

Село Пирин – приказка или реалност?

Автентичен облик на къщите, църква, строена 1885г., ромон на река, високи дървени плевни, накацали по склоновете, звънците на кози, тръгнали сутрин на паша, цедилки по гърбовете на жените, тесни улички, седянки за раздумка всеки следобед, червени престилки, сърдечни усмивки в очите, аромат на билки във въздуха, домашно сирене, къделя с вълна и предене в зимните дни, обред „Пухтьо“ (виж тук),  благозвучен местен диалект, песни и разкази за змей и неговата невяста, къщата на Гинчовия род и още много… Село Пирин.

Хората ни посрещат е неподправено гостоприемство. Свикнали са с туристите, от тук минават маршрути за хижа „Пирин“, връх „Ореляк“, „Безбог“, Кашинския водопад „Скоко“ и много други. Гордеят се, че в селото им е  сниман филма “ Писмо до Америка“ и епизод на „Изгубени в България“ и че смите те са участвали. Една след друга се нижат историите за змейовете, за необикновената им сила, за битките и за последната девойка, „любена“ от Гинчовия змей, чиято майка я залива с отвара от отровното биле „Стоврас“, за да погрознее кожата й, та да не стане змейова булка и тя. „Може да не ти се вярва, но това е самата истина. Ние го знаем от нашите майки и баби! И градушки не удрят селото, защото Змеят ни е много силен! Иди виж камъните, вградени в основата на Гинчовата къща! Той ги е носил нощем от планината, това обикновен човек не може да направи!“ – споделя жена от селото.

Така вървиш по тънката граница между мит и реалност, потъваш в напевния език и се дивиш на букета красиви женски имена – Вела, Калина, Бояна, Петра, Стойна, Лимона, Велика, Неда, Стана, Йордана, Роза…

Село Пирин – животът такъв, какъвто е.

С благодарност към Любимка Бисерова за топлото посрещане, гостоприемството и песните, с които ни дари и към всички хора от селото, които отвориха сърцата и домовете си нас!

Благодарим!