Ivelina Berova
На този ден православната църква отбелязва кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител, което се извършва в водите на река Йордан. По време на ритуала небето се „отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб. Ясен глас се разнася от небето: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.
Празникът Йордановден или Богоявление се нарича по различен начин в различните краища на България, като например Кръстовден, Водокръщи и Водици. Имената идват от поверието, че всеки, който иска да е здрав през Новата година трябва да се изкъпе в реката или поне да се измие.
Девойките, също вземат участие в този празник. Още преди изгрев слънце, те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят „света“ вода. На реката измиват домашната икона и своите лица.
В Родопите има още една традиция на този ден да се хвърлят във водата младоженците /двойки, който са се оженили през миналата година/ , за да са живи и здрави цяла година. Къпането се извършва от специални хора „хаскари“ или „къпинчари“. Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец.
Народа нарича празниците Богоявление и Ивановден под общо име „Водици“, заради връзката им със водата.
С него се слага край на така наречените „мръсни дни”.
На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. От нея се обновява светената вода в храмовете и всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъка от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именици, независимо от годишното време.
Поверия за Йордановден :
Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.
Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.
