Ivelina Berova
„Започнах с профанното, а ето че завършвам с божественото.“ – Анри Матис
18 октомври 2025 • Автор: Ивелина Берова
Мястото, където линията се превръща в молитва
Сред хълмовете над Ванс, на час път от Лазурния бряг, се издига малък бял параклис, чието сияние не идва отвън, а отвътре. Това е Chapelle du Rosaire de Vence – Параклисът, създаден от Анри Матис между 1947 и 1951 г. Художникът посвещава последните години от живота си на този проект, който сам нарича „най-великото ми творение – не защото е най-сложно, а защото е най-просто“.
История на едно духовно приятелство
През 1941 г. Матис преживява тежка операция. За него се грижи млада медицинска сестра – Моник Буржоа. По-късно тя става доминиканска монахиня под името сестра Жак-Мари и моли художника да помогне за проектирането на параклис за нейния орден. Така започва едно от най-личните и чисти сътрудничества в историята на изкуството. Матис, вече възрастен и болен, поема задачата като духовно предизвикателство и проектира всичко – архитектура, витражи, стенописи, одежди и дори избира свещниците.
„Това произведение ми отне четири години усърдна работа и е резултатът от целия ми активен живот. Въпреки всичките му несъвършенства, го смятам за моя шедьовър.“ – Анри Матис
Цвят, който диша светлина
Работейки от инвалидна количка, Матис рисува големите линии с четка, закрепена за дълга пръчка. Той ограничава палитрата до три цвята – синьо, жълто и зелено – за да постигне простота, която да носи усещане за необятност. Витражите пропускат мека, пречистена светлина, която се разлива върху белите стени. Интериорът няма украса – само линии, цветове и светлина.
„Искам онези, които влязат тук, да се почувстват пречистени и облекчени от товарите си.“
Вместо да украсява, Матис търси тишината. Черните контури върху белите керамични плочи изразяват духа на смирение. „Същественото е да се работи в състояние на духа, близко до молитвата,“ казва художникът. Така той достига до своята крайна форма – изкуство, което не изобразява, а просветлява.
Наследство
Параклисът е осветен на 25 юни 1951 г. и оттогава е наричан „молитвата на Матис в цвят и светлина“. Днес е национален паметник на Франция и едно от най-чистите свидетелства, че духовното може да бъде изразено чрез минимализъм. Когато слънцето проникне през витражите, белият под се превръща в пъстра мозайка от светлина – и сякаш самият Матис нашепва:
„Започнах с профанното, а завършвам с божественото.“ – Анри Матис
Практическа информация
- Адрес: 466 Avenue Henri Matisse, 06140 Vence, France
- Какво да видите: витражи (синьо/жълто/зелено), „Пътят на Кръста“, стенописи върху бели керамични плочи, литургични одежди по дизайн на Матис.
- Съчетайте с: Musée Matisse – Nice (ескизи, макети и казули, свързани с параклиса).
Автор: Ивелина Берова
Фотографии: Ивелина Берова
