Насие, която по паспорт е Атиже.

Това е Насие, галено Неса, която по паспорт е Атиже.

Когато била много малко бебе, Атиже плачела без видима причина почти постоянно. Водели я по лекари, опитвали всичко, но напразно. Веднъж възрастна жена от селото слушала как се дере бебето и казала на младата майка: „Булче, да вземете да смените името на това дете! Не му харесва, да знаете!“

Нарекли три стръка цветя с по едно име и ги пуснали в река заедно. Това, дето нарекли „Насие“ бързо взело преднина и се отделило от останалите две.

Така Атиже станала за всички Насие, спряла да плаче и станала кротко и усмихнато бебе.

***

Загледах се в играта на сенките в един двор, който се падаше по-ниско от улицата. Докато зяпах разсеяно, от къщата излезе непозната жена, усмихна се, протегна ръце в жест на покана и рече топло: „Заповядай, влез вътре, ела ми на гости!“

Поговорихме си главно за уважението в рода и добрите отношения със съседите, за доверието към непознатите и как всеки е добре дошъл в къщата им, за спокойствието в селото. Посмяхме се, почерпи ме с вкусни сладки, направих й 2-3 снимки за спомен и я попитах как се казва, за да й ги изпратя по пощата.

„Неса ми викат всички, Насие ми е името. Ама в паспорта ми пише Атиже.“ …

***

– Както и да се казваш, важното е, че си добър и усмихнат човек, Неса! Радвам се, че те срещнах и благодаря, че без да ме познаваш, отвори дома си за мен!