„Не може да бъде!“ — каза човечецът, излезе бързо от вратата на свойта пекарня, огледа пустата улица, прекръсти се наслуки и пак се върна да надникне в пещта. И като надникна, пак рече: „Не може да бъде!“
Човечецът беше много сащисан, взе дървената лопата, ръцете му трепереха и с мъка вадеше птиците от пещта; и на всяка птица викаше: „Не може да бъде!“ Защото всичките птици, макар и минали през напалената пекарня, бяха живи, подвикваха си една на друга или пък много съсредоточено си оправяха перата с човки. Народецът, като видя, че пекарят бе извадил живи птиците от огъня на пекарнята, също се сащиса и каза: „Това не може да бъде!”
Из “Малък послеслов“, Йордан Радичков.
***
Алма живее между две бариери, сред зелените склонове на Стара планина повече от 30 години. Питам я: Знаеш ли, че името ти в превод от испански значи „душа“ и защо са те кръстили така? Не знае.
Не познава родителите си, няма брат, сестра или роднини. Детството й минава в Дом за изоставени деца. Веднага след дома идва тук и започва работа като санитарка в Специализираната болница за белодробни болести, с. Радунци.
Всъщност село няма. Има табела, след нея вдигната бариера, после сградите на затворената болница, жилищните блокове за персонала и накрая пак бариера. Това е.
В бившата вече най-голяма на Балканите болница за костно-ставна туберкулоза, през 1967 година има легловата база от 645 легла! Построени са ведомствени жилищни сгради и детска градина за децата на работещите, които са там със семействата си.
От м. май 2012 до м. декември 2013 лекарите и целият персонал не получават заплати, но продължават да живеят и работят там. Алма е една от тях, тя без друго няма къде да отиде. През 2014та затварят болницата окончателно. Служителите получават изпълнителни листове за удовлетворяване на дължимото към тях от активите на болницата. Това дава възможност на който желае да остане там.
Днес в Радунци, сред зелените склонове на Стара планина, в няколкото блока с безброй сателитни чинии, живеят общо 15тина човека.
Алма една от тях. Прилича на дете, въпреки над 50те си години. Няма сателитна чиния, защото няма телевизор, не ходи отвъд планината, защото няма кола, не готви, защото няма и котлон, но има нещо по-голямо. Тя има зелени склонове, ярки звезди и чиста душа!
Просто Алма.
Подарих на Алма само консерви. Понеже няма котлон.
***
Вече дълго време след срещата си с нея, не спирам да се питам…
Мечтае ли понякога Алма?