Как фотографията и шепа боб създадоха приятелство.

Към 14.30ч. на третия ден от запознанството ни, най-неочаквано, двамата с Филип научихме почти всичко един за друг. Причина за това станаха фотографията и една шепа боб. И не, не е защото той е известен главен готвач в най-северния ресторант на света. В името на фотографията се озовахме заедно при една гадателка. Аз лично все съм си представяла как попадам в полутъмна ниска стаичка, вътре магьосница с дебел пласт черен грим, шарена кърпа на главата и кристална топка в ръцете. Обичам да снимам хора с най-различни занимания, затова, когато научихме, че в следващото село има подобна персона, тутакси се втурнахме натам. Обстановката, че беше шантава, беше, но нямаше нищо общо с желаната от мен. Освен това гадателката изобщо не пожела да влезе в историята на фотографията, та си останахме с едното врачуване. На това отгоре, последната не сметна за нужно да ни гледа поотделно, така че седнахме на една обща маса, врачката напълни шепа с едър шарен боб, погледа ни няколко секунди втренчено със сините си очи, очертани с още по-син грим и попита: Кой е първи?
Не знам дали на доктор дали всичко се показва, но на врачка всичко се казва, повярвайте ми. Онова, което ти не й признаеш/споделиш, тя допълва с помощта на бобените зърна. Така двамата с Филип зададохме един пред друг въпросите, които най ни вълнуват, споделихме тайните си желания и …“ Бобът рече и отсече!“ …
Обаче онова, което научих за Филип в следващите дни на нашето познанство бе далеч повече. Той е чувствителен човек, който се вълнува от съдбите на хората, скромен е и изпълнен с авантюристичен дух. Мечтите му са пъстри и съзидателни. Готов е да помогне на всеки и във всичко. Двете му книги с пътеписи от света са фантастични („Да осъзнаеш колко си малък“ можете да поръчате от тук: https://goodlife.bg/product/214.
„Където корабите умират“ можете да поръчате от тук : https://goodlife.bg/product/216.)
Врачката не ме беше светнала и как готви. Разбрах това едва снощи. Филип приготви за около 60 човека 5-степенно гурме меню! Уау! Бобът на врачката може само да си мечтае да бъде сготвен от Шеф Захариев! Изискано пиршество бе снощи, празник за сетивата, иначе казано допир с Изкуството, наречено храна!
Всичко това го разказвам по две причини.
Първо, за да благодаря на Вселената, че с Филип сме си мили другарчета! Второ и по-важно, за да отправя ПРИЗИВ към моите фейсбук приятели: Моля, не снимайте сармите си на Коледа или поне не ги показвайте всички във ФБ! Благодаря!