Ivelina Berova
Разхождам се по Самоводската чаршия в Търново и едно от ателие привлича вниманието ми – Зографското. Навел глава над масата с бои, с тънка четка в ръка, художникът е погълнат от работата си върху дървена плочка. Наблюдавам го известно време през прозореца. Не забелязва нито мен, нито човешкото гъмжило наоколо. Самата аз обичайно съм припряна и нетърпелива и бавното нещоправене ме изнервя. Затова постигането на вглъбение от някои хора винаги е предизвиквало у мен лека завист и любопитство. Нахлувам в уединението му малко грубовато, смънквам нещо от рода на “ Извинете, аз такова… не искам да Ви притеснявам…“. Неудобно ми е, понеже знам, че не съм купувач и само ще му загубя времето с моето любопитство. Художникът вдига глава. Пъстри светли очи, които озаряват приветливо, открито лице. Няма и сянка от раздразнение!
– Как го постигате – питам – вглъбяването?
– Харесва ми – отвръща – рисуването!
– А не Ви ли омръзва?
– Не.
– А икони от кога рисувате?
– От 30 години. Всеки ден.
Е, това обяснява някои неща за търпението.
Разглеждам окачените по стените икони. Те, всъщност са един общ език за цялата църква. Мислила съм си, че изографисаните образи на светци са някаква форма на обяснение за вярващите, някаква „твърда“ връзка с първообраза. Сигурно затова в иконографията се спазва канон и не се допускат авторски интерпретации на образите. Обаче иконността е нещо по-различно от точно изобразяване на светец или някакъв религиозен сюжет. Има особена красота. Строгост? Не точно! По-скоро лицата не изразяват емоция! Никаква човешка емоция! Като че струи благост и златиста светлина от тях…
Венцислав Щърков излъчва доброта и спокойствие. Сигурно заради харизмата му негови ученици стават семейство корейци, а дъщеря им даже идва в България, за да следва иконопис.
Разказвам на художника, че само преди три дни съм била силно впечатлена от иконографската експозиция на музея в Дряново, която се помещава в Икономовата къща. Колекцията от средновековни и възрожденски икони, рисувани в периода 17-19 век е възхитителна. Провокиран, художникът навлиза в темата за християнското изкуство, етапите в развитието на иконописта, влиянията, школите … Неусетно отлитат час или два, кой знае. Но и какво значение има времето, когато разговорите са за изкуство? :)
