Преди много години скалните ниши са били обитавани от монаси, стенописани са изключително и не случайно в наши сни са обявени от Юнеско за част световното културно наследство.
Леонардо да Винчи започнал работата си над известната на всички картина „Тайната вечеря“ през 1495 г. На нея е изобразена сцена от последните дни на Исус, както е описано в Библията. Картината се позовава на Евангелие от Йоан 13:21, според което Исус казва, че един от неговите 12 апостоли ще го предаде.
Век и половина преди Леонардо, в една скална ниша в България, близо до Русе, неизвестен художник нарисувал своята „Тайна вечеря“… Ето я и нея:
Добре запазени са и други евангелски сцени – „Преображение Господне“, „Стълбата на Яков“, „Целувката на Юда“, „Отсичането на главата на Йоан Кръстител“, „Влизането в Ерусалим“ и други.
Първите бележки за този паметник пише чешкият археолог Карел Шкорпил. Те се издават от Комисията по старините при Народния археологически музей през 1914 година като първа книга от поредицата Материали за археологическата карта на България.
След това идват твърденията на известния френски учен Габриел Мийе (1867-1953), завеждал в течение на три десетилетия катедра по история на византийското изкуство в най-прочутия университет на своето време, Парижката Сорбона, и считан от мнозина през първата половина на миналия ХХ век, та дори и до днес, за най-големия експерт в тази област.
Ето пълния текст на отговора, който проф. Габриел Мийe дава на запитването на журналиста Коста Георгиев за впечатленията му от Ивановските стенописи – текстът се дава тук без съкращения и редакционна обработка, като само правописът е осъвременен:
«Ние с г-н Никола Мавродинов проучихме иконите в пещерата по брега на реката Лом близо до село Иваново, Русенско. Иконите представляват история от Евангелието, но художниците, които са третирали този набожен сюжет, са били овладени от чувството на античното изкуство. Аз не познавам нито една черква във византийски стил, където това чувство да е изразено с такава голяма свобода. Тук се виждат подпорни статуи, голи или полуголи фигури, които са твърде елегентни и твърде одушевени. Тия художници понякога са извънредно смели. В сцената, където Исус е коронясан с трънен венец, се вижда един гол акробат, който се изправя върху двете си ръце и с крака във въздуха. На тия живописни работи датата е неизвестна, но ние с г. Никола Мавродинов имахме щастието да проучим портрета на основателя. Този портрет се намира върху една стена, където живописта е изличена. Нашето внимание бе привлечено от една малка скала, пробита с две отверстия и това е картината на тези грамадни скали, които доминират реката с един доста мек варовит камък, в който е издълбана черквата. Тая скала е между ръцете на основателя, който я предлага на Св. Богородица. Като се вгледахме добре в заличената фигура, ние познахме императорския костюм и намерихме встрани от нимба надписа Иоанъ, а отдолу ХА. Така ние познахме известните знаци на българския суверен. Беше ли това Иван Асен или Иван Александър? – Иван Асен е по-раншен от фреските в Бояна. И така иконите от Иваново на Лом са много по-свободни и принадлежат на една по-напредничава епоха. Затова ние трябва да ги припишем на Иван Александър. Тоя владетел е покровителствал науката и изкуствата и е накарал да се копира, според един византийски ръкопис, една извънредно хубава евангелска илюстрация, която вашият професор г. Филов публикува. Съвсем естествено е да мислим, че тоя владетел в своя дворец е имал ателие за художници, които са познавали античното изкуство и старото християнство.»
Горният текст е взет от изследване на д-р Асен Чилингиров, което подробно може да се прочете тук: ivanovosb