От Бяла, през Беляново до Батин – от мост на мост, та до остров!

3 минути за прочит

Мостовете съдържат особена притегателна сила за мен, това вече е ясно! :) Ако пък се окажат цели два за има-няма 30 км и то единият е висящ въжен, а другият не кой да е, а Беленският – на Кольо Фичето, тогава вече стават неустоими!
1. Мостът, построен от Уста Кольо Фичето над река Янтра в близост до град Бяла се счита за един от най-добрите строежи на възрожденския майстор-дюлгер. Дължината му е 276 м, а ширината 9,5 м. Има 13 подпорни стълба и 14 полукръгли свода. В средата се издига колона, на която е поставена мраморна плоча с арабски надпис.

Феликс Каниц пише: „И този скромен човек, в потури и абичка, не знае, че с Беленския мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров, изключвайки само Цариград“.
Кольо Фичето направил мост – истинско художествено произведение! Неравната зидария облицовал с добре обработен варовик, като на основите придал вълнообразна форма. Омекотил острите ръбове с дълбоки жлебове и съчетал архитектура и скулптура, като поставил и фигурки на нимфа, лебед, лъв и грифон.

По време на Освободителната война руски офицер отказва да прекара по моста артилерийски оръдия, неубеден в здравината му. На място пристига руският военен инженер Белингхаузен, изпратен от генерал Тотлебен. Той докладва: „Мостът не едно, а пет оръдия, поставени едно върху друго, може да понесе. Конструкторът на моста е бил отличен математик. Инженерът, който го е построил само от камък и вар, е бил изключителен талант“.
Като минете по целия мост и го огледате всички страни, най-накрая идете и на паметника на Фичето и му свалете шапка!

Вече без шапка, може да продължите към следващия мост – този, който минава над Янтра между селата Беляново и Новград.  Ако се случи да е щъркелово време, по пътя може да видите такава идилия:

А по всяко друго може да се натъкнете и на овца – пазач, овца – домашен любимец или просто овца на синджир, която си пасе на морава пред спалнята на стопаните:

След село Ботров пейзажът става все по – живописен и неусетно стигам до с. Беляново. От единия край зървам лъкатушещата Янтра и моста, към който съм се запътила. Последните две седмици на май са дъждовни и реката е мътна и кафява, а наоколо тучно зелено.

Село Беляново се оказва приятно място, населено с дружелюбни хора. При чешмата срещу кметството, местните ме информират, че в сговор живеят около 150 човека, че много туристи минават от тук на път към устието на Янтра, което е няколко километра по-нагоре. Питам за моста, упътват ме, но предупреждават да НЕ минавам, защото има много прогнили дъски и даже имало забранителна табела до преди месец, ама сега кой я знае къде е и т.н…

Ето го и него – пешеходен, висящ въжен мост с дължина 105м, строен през 1968г.

За конструкцията на този тип мостове може да прочетете в публикация за най-дългия такъв в България ето тук: Село Лисиците IIч. Човекът, който обгрижва моста.

Мостовете са много специални за мен. Може би заради символиката, не зная. Те свързват, земи, хора, места, цели народи, поколения. Те са път, земя и въздух едновремено. Те са среда във времето и пространството и център на противоположностите. Иначе казано, мостовете са изкуство!

Поради късото време, с което разполагам и прогнозата за дъжд, решавам, че този път ще пропусна мястото където Янтра и Дунава застават под ъгъл и се отправям към село Батин, за да зърна от там едноимения остров. Селото се оказва голямо и разположено на висок хълм, а не на брега на самата река. В края му започва наскоро изграждана панорамна екопътека. Тръгвам по нея и не след дълго съм очарована от гледките.

Остров Батин има елипсовидна форма с дължина от 6 км и максималната ширина — 1,8 км и отстои на 180-200 м от българския бряг. Надморската му височина е 19,8 м и се намира в най-западната част на острова и представлява около 9 м денивелация над нивото на река Дунав. Образуван е от глинесто-песъчливи речни наноси с алувиални почви, обрасъл главно с върби. Част от острова при високи води на реката се залива и има 2 блата.

На мястото, където се открива тази чудна панорама  има изградени група беседки и дори сцена.

Намирам мястото особено подходящо за следобедното си кафе и малко Керуак! :)

И тъй като дъждът е търпелив, решавам да сляза в ниското, до реката. Указателни табели няма. Съвет: не тръгвайте пеш от екопътеката към реката! Върнете се до началото й и попитайте някого къде са лодките (примерно)! Въпреки, че се подходих грешно и се лутах известно време, упоритостта ми беше възнаградена:

Ето и още няколко снимки по маршрута:

Авторите тук

За нас

Дневник на пътешествията на няколко човека, скитащи из бита и душевността на българина. Тук ще намерите авторски снимки от българия, пътеписи и текстове, отразяващи пътуванията.

Найгоре

Не пропускайте

Мечтае ли понякога Алма?

„Не може да бъде!“ — каза човечецът, излезе бързо от

Как фотографията и шепа боб създадоха приятелство.

Към 14.30ч. на третия ден от запознанството ни, най-неочаквано, двамата