Лефкада – лазурно, солено, топло, ветровито, скалисто…

3 минути за прочит

Лефкада – лазурно, солено, топло, ветровито, скалисто, красиво… Още много може да се добавя и пак няма да се опише магичната красота на този рай за сърфистите! Лефкада – добра изходна точка към многото забележителни йонийски острови. Добрата новина е, че не е толкова далече от България (на близо 700км. от София се пада). Още по-добрата новина е, че като се мине границата пътя не се усеща. Дано някога оправят отсечката Симитли-Сандански, не се трае там, бе (без извинение)! Изглежда, че гръцките пътни инжинери никак не харесват завоите, защото 100тина км. след Солун магистралата навлиза в планинска местност и от там следва безкрайната права. Тунел след тунел, след 25тия спрях да ги броя( най-дългият е 4,7 км), никакви завои, тонове скали са надупчени като швейцарско сирене… Караш си и ти е кеф! И с удоволствие си плащаш пътните такси, който са около 12 евро общо заедно с 3-те евро такса за подводния тунел след Превеза.

Маршрутът София – Василики пропътувахме за 9,30 часа без бързане и с 3 кратки почивки.

Василики е приятно малко село в южната част на Лефкада, с безброй кръчми, пристанище и чудна гледка към о. Кефалония и о.Итака. Последното особено по залез. 

Кръчмиците са добри, храната е вкусна. Вечеря за трима излиза около 40 евро, без оливане. Някои се изхранват и с гироси (дюнери) – по 2,50 парчето. Почти всички места за нощувка са снабдени с к.бокс, има супермаркети, така че може и по-скромно. Плажът не е възхитителен.

Ако карате сърф, по-добре е да се настаните за спане в Понти, там е мястото! Вятърът задухва като по часовник в 4 следобяд и морето се изпълва със стотици платна. Гледката е великолепна!

Плажът е каменист, но два метра след като се влезе във водата, дъното става пясъчно. Плитко е и съответно, подходящо за деца. Началото на септември е прекрасно време – слънцето е вече поуморено, има по-малко хора! Предполагам, че в топ сезона няма да съм очарована заради тълпите и жегата. Сърф училища има много.

Най-близкият до Василики плаж, който абсолютно си струва да посетите, е Агиофили: 

Камъните са големи и остри, носете си от онези обувки за вода, нали се сещате… Ако няма хора, на това място човек наистина постига единение с природата. Толкова е красиво, чисто и истинско, че благодариш на Вселената през 5 минути!

Достъпно е с водно такси от Василики за 6 евро в двете посоки на всеки час. Отделно акостират и кораби от дневни екскурзии през целия ден и става пренаселено: 

Ето защо, препоръчвам да отидете там или рано сутрин или след 16.оо следобяд с кола (не зная докъде, ние ходихме с лодка) и после по козя пътека до плажа пеш. Струва си!

От Василики ( в два дни от седмицата)и от Нидри ( всеки дни) тръгват и дневни екскурзионни кораби с по 250 и повече души на борда. 20 евро на човек и следва да те заведат на следните места:

1. Плажът Егремни, където водата е тюркоазена

Изумително е, наистина, признавам! Белите отвесни скали може да са ужасни за слизане до плажа, но пък са дали такъв цвят на водата!!! Прилича на синьо мляко… „Пясъкът“ на Егремни са малки бели обли камъчета:    Буквално потъваш в тях.

2. Плажът Порто Кацики, покрай който само се минава, не се спира: 

Той е сред най-известните в околността. Името му в превод означава “ Пристанище на козела“. Вероятно е бил доста недостъпен навремето, но днес от Василики го делят 20 мин. с кола + 100 стъпала. От корабчето се виждаше, че представлява нещо като кошер самия плаж, както и цивилизация във вид на шезлонги и кръчми пък аз обичам дивото, та не съжалих, че го пропуснахме.

3. Пещерата Папаниколи на о. Меганиси

Като гледаш отдалеч, не ти се вижда нещо особено, обаче като влезе половината кораб вътре ахваш. Изненадваща е с размерите си! Идеално морско скривалище! 

4. Островът на Онасис – Скорпио. Обикаля се отвсякъде, като през високоговорители те информират за колко пари е купен през 60тте години, как внучката на Онасис към днешна дата го е отдала под наем на някакъв руски богаташ и други ненужни подробности. Водата наоколо е кристална и прозрачна. 

5. Остров Кефалония, градчето Фискардо:

  Много приятно градче. Казах си – тук трябва пак да се дойде. За повече от 1 час…

6. По пътя:

Фарът на Лефкада и разказите за драматичната любов и съдба на Сафо: 

Море: 

7. Плаж на Итака. За съжаление, от острова на Одисей само това видяхме, но пък беше супер диво място! На този остров пак  ще се ходи! 

Тази цялата история трябва да ви се случи от 9.30 до 18.00 часа за един ден.

Обобщение: Ако харесвате да престоявате в голям кораб по-голямата част от деня заедно със стотици други хора, да слизате и да се качвате от него, заедно с тези стотици хора, да препускате по чудесни места, без да им се насладите, защото капитанът е дал 40 мин. – до час, значи това Е вашата екскурзия. Все пак ще видите голям списък със забележителности. Е, повечето само отдалече, но… Та, аз лично няма да повторя.  Бих потърсила алтернатива!

Информативно споменавам, че от Василики всеки ден има ферибот до о. Кефалония. Пътува се час и двадесет минути.

Има и много малки яхти и рибари, с които човек да разговаря за морето :)

Ето и по-подробна галерия:

 

 

 

 

1 коментар

  1. Прекрасен остров. Прекарахме една незабравима почивка през м.септември тази година.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

Авторите тук

За нас

Дневник на пътешествията на няколко човека, скитащи из бита и душевността на българина. Тук ще намерите авторски снимки от българия, пътеписи и текстове, отразяващи пътуванията.

Предишна история

Събрали се родопски хайдути на хайдушкото сборище… + фотогалерия

Следваща история

Минералните извори до Рупите – живот в 75 градуса по Целзий

Найгоре

Не пропускайте

Мечтае ли понякога Алма?

„Не може да бъде!“ — каза човечецът, излезе бързо от

Как фотографията и шепа боб създадоха приятелство.

Към 14.30ч. на третия ден от запознанството ни, най-неочаквано, двамата