И аз бях там – 8 000 години назад във времето с фестивала за древни култури „Слънцето на Тодорка“ 2018!

todorkas-sun-iberovaphoto-myroadsmobi-35

Петото издание на фестивала за древни култури „Слънцето на Тодорка“ отново ме пренесе в отдавна отминали епохи и ме разхожда из времето цели четири дни. Миналата година сложих личен етикет на този фестивал, като най-пълнокръвният, завладяващ и интересен, на който съм била, а тази година само затвърдих това си впечатление.

Фестивалът всъщност представлява четиридневен форум на археолози, актьори и публика. Основните модули са научна кръгла маса, фестивални сцена – театрални постановки, арт възстановки на древни ритуали, археологическо училище, приключенски игри и различни работилници.(вижте снимките)
Мястото на провеждане не е избрано случайно. В местността Валога край с.Оходен е разкрит археологически паметник от национално значение – праисторическо селище от началото на ранната новокаменна епоха от първите столетия на VI хилядолетие пр. Хр. Това е единствен по рода си праисторически обект от периода на възникване на най-ранната земеделска култура в Северозападна България. Открито е сакрално съоръжение и гроб без аналог в България с погребан женски индивид (кръстен при откриването Тодорка) от периода на Монохромния неолит (около 5820 г. пр. Хр). От там идва и името на фестивала – „Слънцето на Тодорка“.
Толкова е интересно, че с нетърпение очаквам следващото лято, за да се потопя отново в атмосферата на фестивала и да науча много интересни неща от археолозите там!

Организатори са Младежкият дом с тетрална група „Темп“ и Регионалният исторически музей във Враца.
Снимките дават само бегла представа за това прелюбопитно събитие:

С етикет: , , , , , , , , , ,
Публикувано в България

Село Пресока – сламени колиби високо в Източните Родопи.

presoka-iberovaphoto-myroadsmobi-8

Пресока е чудно селце, кацнало на едно панорамно високо било в Източните Родопи. Там е такова място, дето поемаш горски въздух с пълни гърди, пред очите ти се ширва безкрайно зелено и на душата й става леко, леко…
Тръгва се от Златоград, минава се през Старцево и след няколко километра и още толкова стръмни баира и си там! Наблизо /на 4 км/ е връх Света Неделя /на отсрещния баир/.
Пресока е едно от малкото, дали не е и единственото останало село, където може да се видят сламени колиби. Ама без трите прасенца, уви!
Все още има поне 10 запазени, чиито собственици днес ги използват като плевни. Сламата е най-често е от ръж. Покривът е много важно да се препокрива на една-две години, защото иначе запчва да гние ако зимата е твърде снежна, а пролетта след нея дъждовна.

С етикет: , , , , , ,
Публикувано в България, Родопи

Крепостта Устра – изумителна от А до Я

ustra-iberovaphoto-myroadsmobi-8

Крепост Устра – 1 км” – това пише на кафявата табела в края на село Устрен, ако идвате откъм Златоград. Сигурно я е надписвал тази табела някой от временна заетост и просто не е знаел другите цифри как се пишат, щото 1 км ама друг път. Поне 3-4 км са до горе.  Не че нещо кой знае какво, ама ако си с разчетено време, мaлко ще ти се прецакат плановете… Иначе крепостта е разположена в най-високата част на стръмен връх и към нея има поглед от около средата на пътя. По дърветата има указателни надписи на местата, където може да се обърка човек.(то май беше само едно у-образно кръстовище) Във всички случаи, вярната посока е нагоре.
Първо се достига хижата (наскоро ремонтирана), която беше заключена на 5ти септември, в слънчев и почивен ден. От дясната й страна започва по-стръмна и тясна планинска пътека, която за около 30 минути те извежда до самата крепост. 

Там аз лично рязко ахнах! Мястото е изумително! За панорамата няма какво да се каже – великолепна е. Крепостта обаче ми събра погледа! Мястото е избрано като естествено укрепено, има дълга защитна стена – поредица от отвесни скали от северозападната страна извън крепостта.

Строена през X в., крепостта заема площ от 1.29 дка и има П-образна форма.  Лицето на стената е направено от добре обработени камъни, споени с бял хоросан, а вътрешността й е запълнена с ломени камъни, поляти обилно с бял хоросан. Отбранителните възможности на стената са подсилени с три кули- една полукръгла и две правоъгълни. 

Много добре е запазена и си струва всяка крачка нагоре!

С етикет: , , , , ,
Публикувано в България, Родопи

Моите пет стотинки за Перперикон.

perperikon-iberova-myroadsmobi-3

Първият път, когато посетих Перперикон беше 2013, края на юли, към 15.30 следобяд. Денят беше тежък, много горещ, а ние бяхме тръгнали от Еленския балкан рано сутринта в посока Кърджали и вече май бяхме изморени от жегата. Беше делничен ден, туристите (ако ги е имало по-рано) си бяха тръгнали. На едно място продаваха билети за вход и карта на Перперикон, нямаше екскурзовод. Само камъни, облещено слънце и непосилна жега.

Комлексът въобще не ми хареса.

Вторият път, когато посетих Перперикон беше 2018, началото на септември, към 11.00 предиобяд. Бяхме тръгнали сутринта от Златоград в посока София, времето беше приятно, а денят много свеж. 

На база предишни впечатления, нямах големи очаквания, съгласих се да отида заради групата и ми беше тъпо като цяло. 

Какво беше учудването ми да видя всичко там наново, но всъщност за първи път! Като, че съм вървяла със затворени очи при предишното идване! Как е могло да не ме впечатли място, където е кипял живот още през късната Бронзова епоха. Големият разцвет там бил през XVIII-XII в. Пр.Хр. Това е периодът на развитие и на първата европейска цивилизация… Много информация е изписана за него, легенди също, каквото си иска човек може да чете.

Комплексът много ми хареса!

Съвет:

Хора ходете там  отпочинали, в хубаво време (не в 100 градуса на слънце), нахранили се и в добро настроение! Заслужава си!

С етикет: , , , , , ,
Публикувано в Родопи

А къде са динозаврите? Вкаменената гора в Родопите.

vkamenena-gora-iberova-myroadsmobi

На 3км пеш от един завой на асфалтовия път към с. Равен няма динозаври.  Има обаче нещо на подобна възраст: вкаменените останки от растителен живот на възраст милиони години. Това забележително място е естествен паметник на геоложката история в този район на Родопите.

Фосилизирните дървета, по-точно останалите техните стволове, са разположени сред риолитови вулкански туфи и са пряк продукт на вулканична дейност.

Според това, което изчетох (не в укипедия, разбира се!), вкаменелостите са се образували в анаеробна среда след затрупване на гората с вулканична пепел. Органичният материал на дървото е изцяло заместен със силициев диоксид, който е извлечен от вулканската пепел. (Силициевият диоксид е главен компонент на почти всички скали и се среща най-често като пясък и кремък.) След това, в следствие на изветрителни процеси риолитовите туфи постепено са се разрушили, благодарение на което днес ние можем видим и дори да пипнем това геоложко чудо.
И не че е малко това, което е там, ама през цялото време мечтаех и за един вкаменен динозавър…
Пътеката към вкаменената гора е лека и приятна. Мястото, където ще оставите автомобила си е близо до пътя, пред наскоро построено и оградено място за нещо като пикник върху маси :) Има и чешма, разбира се. От там пътеката е обозначена с малки кафяви табелки, закачени по дърветата. Ако в някакъв момент се зачудите дали да не завиете наляво, не завивайте. Такива гледки ще имате, ако се объркате:

Трябва да слезете направо в дерето, до самото корито на почти пресъхналата река. Ние по едно време хванахме друга пътека и изкачвахме се, слизахме… и доста заобиколихме. Разбрахме колко, когато се върнахме по „официалната“ пътека.
Вкаменелостите са „номерирани“, като е драскано директно върху тях. Не зная кой го е правил и толкова ли нямаше друг начин да се отбележат! 

Още снимки:

 

С етикет: , , , , , ,
Публикувано в Родопи

Пробитият камък при село Стоманци в Източните Родопи

probitiat-kamak-stomanci-myroadsmobi-berova-5

Пробитият камък, Светилището, Провиралките, Пещерите. Това са все имена, с които местните наричат изумителния камък с три отвора до село Стоманци в Източните Родопи и скалния масив в подножието му. 

Всеки, когото попитате в селото, ще ви упъти. Ще карате по тесен, но хубав асфалтов път в посока долната махала. Малко преди да започне стръмно спускане, от дясната страна има каменисто плато. Там трябва да оставите колата си. Табели няма, това е мястото:

Има пътечка с бели камъни, направена от ентусиасти. Тя ще ви отведе най-първо до камъка с трите отвора. 

След това свободно може да обиколите целия район. Ще видите какво ли не – лица, пещери (в основата на масива, ниско долу), изсичания, причудливи скални форми… Разходката си заслужава напълно! Ето, например едно от „лицата“ на камъка, погледнат от различен ъгъл:

Мястото е малко популярно, а доста интересно! Лесно достъпно е откъм Кирково. Не е подходящо да се ходи в мокро време.

Вижте още в галерията:

 

С етикет: , , , , , ,
Публикувано в Родопи

История за две чинии

chavka-myroadsmobi-berova-7

“ Тази история започва с това, без което нямаше как да се случи – една хълмиста земя, зелена, с набодени като свещи мешета. Дъбове, церове или благуни. Горуни, пърнари, граници. Едното и също дърво, за което имената не стигат. Набодени – тези дървета – божии паметници на нещо. В едната и съща земя, за която словата не стигат.“
Дончо Цончев

Една сламеноруса, къдрава глава привлече погледа ми отвъд дървената порта. Гушнала малко теленце, жената бе седнала на земята, в нозете на една крава.
– Роди се преди час – рече усмихната – момиче е! Елате, влезте да я видите!


Теленцето още не беше стабилно и се клатушкаше около майка си върху тънките си, като фиданки крачета. Падаше и не можеше да стане, ако теренът беше наклонен. Жената, в чиито коси се бе оплело слънцето, го вземаше на ръце и го пренасяше на равно място. То отново тръгваше нанякъде и отново падаше, а тя отново му помагаше.

– Аз съм Гюлнар. Ама Роза ми викайте, по-познато да ви е. Там е майка ми, оперираха я и аз дойдох тук да я гледам. Ами ти откъде си? На колко години си, деца имаш ли?
За името не ме попита. Обещах си да се върна по-късно към този епизод и да поразсъждавам за това защо за един е достатъчно името ти, а за друг са определящи мястото, където си израстнал и рода ти.
Роза се опитваше да помогне на новороденото да засуче от вимето на кравата, но то буташе неумело с муцуна и засукваше пръста на жената. Важно било да се захрани с коластра теленцето през първите два часа иначе боледувало после много.


– Кравата за първи път се отелва, трудно й е, помагам й с каквото мога… Ами то така е в селския живот – за животните и хората еднакво се грижим… Аа, там има тор – да не стъпите да се нацапате. Ние тук как да е, ама вие сте от града, миришете на пералня! Я кажете накъде сте тръгнали?

И докато слушаше отде идем и накъде сме се запътили, през лицето й пробягваха, като слънчеви зайчета ту любопитство, ту неразбиране, ту удивление, ту нещо като неясен спомен за далечно място.
Жълтата котка се протегна лениво, а кравата измуча. Роза се сепна и предложи кафе. Нескопосаният ни отказ прие с облекчение. Погледна теленцето. Имаше още доста работа за деня.
Усмихна се и рече:
-Ще ви го дам кафето да си го направите значи, когато можете.

Подари ни един цял пакет кафе, един килограм захар – щото кафето трябвало да се пие сладко.
Подари ни и две чинии – за спомен.

– Аз друго може да нямам, но чинии – бол имам! През 89та., когато се юрнахме да се изселваме, продадхме набързо животни и каквото имаше, набързо събрахме малко покъщнина и тръгнахме за Турция. На границата казаха, че можем да пренесем багаж, но пари повече от 4000лв – не. Тогава баща ми купи от Свиленград чинии. Това имаше там. Купи чинии за всички пари, които не можеше да вземем с нас.
После майка не можа да издържи далече от дома и след време се върнахме с всички тези чинии … и започнахме наново.


Селото бе малко и старо. Прититихнало в зеления пущиняк на пролетта, преди час то бе станало дом за един нов живот.

С етикет: , , , , , , ,
Публикувано в България, Родопи

Тракийски скално-култов комплекс при с.Дъждовница

dazhdovnica-myroadsmobi-berova-19

Тракийският скално-култов комплекс при с.Дъждовница е едно от многото места, които трябва да бъдат видяни в Източните Родопи!  

Най-подходящ сезон за обиколка на района е ранна пролет или късна есен, когато горите не са богато разлистени. Тогава скалните лица, трапецовидни ниши, изсичания, изветрени форми и долмени са лесно видими отдалеч. Ето вижте:

С етикет: , , ,
Публикувано в България, Родопи

Село Небеска – и мястото е като името!

nebeska-myroadsmobi-berova-9

Не зная как се избират имената на селата в България, но тук е уцелена десятката! Небеска е село в Източните Родопи, в района на Кърджали. От Комунига се тръгва в посока Соколите, пътят е асфалтов и в добро състояние (към април 2018г.) За да се види небесното в Небеска, трябва да се разходите до скалните светилища, което препоръчвам да направите пеш, след указание от някой местен. Хората там са много отзивчиви, а скалите са близо.
Веднъж достигнал мястото, човек се омагьосва мигновено! Широта се настанява в очите и душата. После идват скалните чудесии: каменни гъби, изсечени трапецовидни ниши, каменни костенурки, лица и какви ли не причудливи форми. И всичко това на връх планината! Който не е ходил в село Небеска, да се поправи срочно!
Вижте галерията!

С етикет: , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Родопи

Рибарски утрини + фотогалерия

ribari-myroadsmobi-berova-5

…Турни му „безкрайно море“,
залей го излеко
с синило
и всичко излиза добре –
картинно
и мило.

А туй,
че със вълчи зъби
студеният вятър ни хапе
и като тежки сачми
те бият смразените капки?…
Вапцаров

С етикет: , , , , , ,
Публикувано в България, Североизточна България

Последни коментари

  • Коста Пашов { Интересно! Моя произход е от с.Михайлово, Врачанско.... } – ян. 13, 3:33 PM
  • ТЕЛМАН ХАРИ { КЪДЕ ДА ГО ОТКРИЯ ЗА ДА МУ... } – ян. 06, 8:09 PM
  • Ivelina Berova { А допуснахте ли възможността името да е... } – Ное. 21, 11:35 PM
  • Ross { Статията е добра но е редно за... } – Ное. 21, 8:23 PM
  • Гергана { И много истинска! :-) } – Ное. 20, 10:50 AM
  • Ivelina Berova { Най - хубавото нещо е свободния избор...... } – Ное. 14, 1:10 PM
  • Лаура { Толкова оптимистично описание,не става ясно да се... } – Ное. 06, 1:02 PM
  • Христо Кабадаиев { В Зелени Град ,съм чувал и :преко... } – окт. 05, 1:04 PM

Авторите тук