Моите пет стотинки за Перперикон.

perperikon-iberova-myroadsmobi-3

Първият път, когато посетих Перперикон беше 2013, края на юли, към 15.30 следобяд. Денят беше тежък, много горещ, а ние бяхме тръгнали от Еленския балкан рано сутринта в посока Кърджали и вече май бяхме изморени от жегата. Беше делничен ден, туристите (ако ги е имало по-рано) си бяха тръгнали. На едно място продаваха билети за вход и карта на Перперикон, нямаше екскурзовод. Само камъни, облещено слънце и непосилна жега.

Комлексът въобще не ми хареса.

Вторият път, когато посетих Перперикон беше 2018, началото на септември, към 11.00 предиобяд. Бяхме тръгнали сутринта от Златоград в посока София, времето беше приятно, а денят много свеж. 

На база предишни впечатления, нямах големи очаквания, съгласих се да отида заради групата и ми беше тъпо като цяло. 

Какво беше учудването ми да видя всичко там наново, но всъщност за първи път! Като, че съм вървяла със затворени очи при предишното идване! Как е могло да не ме впечатли място, където е кипял живот още през късната Бронзова епоха. Големият разцвет там бил през XVIII-XII в. Пр.Хр. Това е периодът на развитие и на първата европейска цивилизация… Много информация е изписана за него, легенди също, каквото си иска човек може да чете.

Комплексът много ми хареса!

Съвет:

Хора ходете там  отпочинали, в хубаво време (не в 100 градуса на слънце), нахранили се и в добро настроение! Заслужава си!

С етикет: , , , , , ,
Публикувано в Родопи

А къде са динозаврите? Вкаменената гора в Родопите.

vkamenena-gora-iberova-myroadsmobi

На 3км пеш от един завой на асфалтовия път към с. Равен няма динозаври.  Има обаче нещо на подобна възраст: вкаменените останки от растителен живот на възраст милиони години. Това забележително място е естествен паметник на геоложката история в този район на Родопите.

Фосилизирните дървета, по-точно останалите техните стволове, са разположени сред риолитови вулкански туфи и са пряк продукт на вулканична дейност.

Според това, което изчетох (не в укипедия, разбира се!), вкаменелостите са се образували в анаеробна среда след затрупване на гората с вулканична пепел. Органичният материал на дървото е изцяло заместен със силициев диоксид, който е извлечен от вулканската пепел. (Силициевият диоксид е главен компонент на почти всички скали и се среща най-често като пясък и кремък.) След това, в следствие на изветрителни процеси риолитовите туфи постепено са се разрушили, благодарение на което днес ние можем видим и дори да пипнем това геоложко чудо.
И не че е малко това, което е там, ама през цялото време мечтаех и за един вкаменен динозавър…
Пътеката към вкаменената гора е лека и приятна. Мястото, където ще оставите автомобила си е близо до пътя, пред наскоро построено и оградено място за нещо като пикник върху маси :) Има и чешма, разбира се. От там пътеката е обозначена с малки кафяви табелки, закачени по дърветата. Ако в някакъв момент се зачудите дали да не завиете наляво, не завивайте. Такива гледки ще имате, ако се объркате:

Трябва да слезете направо в дерето, до самото корито на почти пресъхналата река. Ние по едно време хванахме друга пътека и изкачвахме се, слизахме… и доста заобиколихме. Разбрахме колко, когато се върнахме по „официалната“ пътека.
Вкаменелостите са „номерирани“, като е драскано директно върху тях. Не зная кой го е правил и толкова ли нямаше друг начин да се отбележат! 

Още снимки:

 

С етикет: , , , , , ,
Публикувано в Родопи

Пробитият камък при село Стоманци в Източните Родопи

probitiat-kamak-stomanci-myroadsmobi-berova-5

Пробитият камък, Светилището, Провиралките, Пещерите. Това са все имена, с които местните наричат изумителния камък с три отвора до село Стоманци в Източните Родопи и скалния масив в подножието му. 

Всеки, когото попитате в селото, ще ви упъти. Ще карате по тесен, но хубав асфалтов път в посока долната махала. Малко преди да започне стръмно спускане, от дясната страна има каменисто плато. Там трябва да оставите колата си. Табели няма, това е мястото:

Има пътечка с бели камъни, направена от ентусиасти. Тя ще ви отведе най-първо до камъка с трите отвора. 

След това свободно може да обиколите целия район. Ще видите какво ли не – лица, пещери (в основата на масива, ниско долу), изсичания, причудливи скални форми… Разходката си заслужава напълно! Ето, например едно от „лицата“ на камъка, погледнат от различен ъгъл:

Мястото е малко популярно, а доста интересно! Лесно достъпно е откъм Кирково. Не е подходящо да се ходи в мокро време.

Вижте още в галерията:

 

С етикет: , , , , , ,
Публикувано в Родопи

История за две чинии

chavka-myroadsmobi-berova-7

“ Тази история започва с това, без което нямаше как да се случи – една хълмиста земя, зелена, с набодени като свещи мешета. Дъбове, церове или благуни. Горуни, пърнари, граници. Едното и също дърво, за което имената не стигат. Набодени – тези дървета – божии паметници на нещо. В едната и съща земя, за която словата не стигат.“
Дончо Цончев

Една сламеноруса, къдрава глава привлече погледа ми отвъд дървената порта. Гушнала малко теленце, жената бе седнала на земята, в нозете на една крава.
– Роди се преди час – рече усмихната – момиче е! Елате, влезте да я видите!


Теленцето още не беше стабилно и се клатушкаше около майка си върху тънките си, като фиданки крачета. Падаше и не можеше да стане, ако теренът беше наклонен. Жената, в чиито коси се бе оплело слънцето, го вземаше на ръце и го пренасяше на равно място. То отново тръгваше нанякъде и отново падаше, а тя отново му помагаше.

– Аз съм Гюлнар. Ама Роза ми викайте, по-познато да ви е. Там е майка ми, оперираха я и аз дойдох тук да я гледам. Ами ти откъде си? На колко години си, деца имаш ли?
За името не ме попита. Обещах си да се върна по-късно към този епизод и да поразсъждавам за това защо за един е достатъчно името ти, а за друг са определящи мястото, където си израстнал и рода ти.
Роза се опитваше да помогне на новороденото да засуче от вимето на кравата, но то буташе неумело с муцуна и засукваше пръста на жената. Важно било да се захрани с коластра теленцето през първите два часа иначе боледувало после много.


– Кравата за първи път се отелва, трудно й е, помагам й с каквото мога… Ами то така е в селския живот – за животните и хората еднакво се грижим… Аа, там има тор – да не стъпите да се нацапате. Ние тук как да е, ама вие сте от града, миришете на пералня! Я кажете накъде сте тръгнали?

И докато слушаше отде идем и накъде сме се запътили, през лицето й пробягваха, като слънчеви зайчета ту любопитство, ту неразбиране, ту удивление, ту нещо като неясен спомен за далечно място.
Жълтата котка се протегна лениво, а кравата измуча. Роза се сепна и предложи кафе. Нескопосаният ни отказ прие с облекчение. Погледна теленцето. Имаше още доста работа за деня.
Усмихна се и рече:
-Ще ви го дам кафето да си го направите значи, когато можете.

Подари ни един цял пакет кафе, един килограм захар – щото кафето трябвало да се пие сладко.
Подари ни и две чинии – за спомен.

– Аз друго може да нямам, но чинии – бол имам! През 89та., когато се юрнахме да се изселваме, продадхме набързо животни и каквото имаше, набързо събрахме малко покъщнина и тръгнахме за Турция. На границата казаха, че можем да пренесем багаж, но пари повече от 4000лв – не. Тогава баща ми купи от Свиленград чинии. Това имаше там. Купи чинии за всички пари, които не можеше да вземем с нас.
После майка не можа да издържи далече от дома и след време се върнахме с всички тези чинии … и започнахме наново.


Селото бе малко и старо. Прититихнало в зеления пущиняк на пролетта, преди час то бе станало дом за един нов живот.

С етикет: , , , , , , ,
Публикувано в България, Родопи

Тракийски скално-култов комплекс при с.Дъждовница

dazhdovnica-myroadsmobi-berova-19

Тракийският скално-култов комплекс при с.Дъждовница е едно от многото места, които трябва да бъдат видяни в Източните Родопи!  

Най-подходящ сезон за обиколка на района е ранна пролет или късна есен, когато горите не са богато разлистени. Тогава скалните лица, трапецовидни ниши, изсичания, изветрени форми и долмени са лесно видими отдалеч. Ето вижте:

С етикет: , , ,
Публикувано в България, Родопи

Село Небеска – и мястото е като името!

nebeska-myroadsmobi-berova-9

Не зная как се избират имената на селата в България, но тук е уцелена десятката! Небеска е село в Източните Родопи, в района на Кърджали. От Комунига се тръгва в посока Соколите, пътят е асфалтов и в добро състояние (към април 2018г.) За да се види небесното в Небеска, трябва да се разходите до скалните светилища, което препоръчвам да направите пеш, след указание от някой местен. Хората там са много отзивчиви, а скалите са близо.
Веднъж достигнал мястото, човек се омагьосва мигновено! Широта се настанява в очите и душата. После идват скалните чудесии: каменни гъби, изсечени трапецовидни ниши, каменни костенурки, лица и какви ли не причудливи форми. И всичко това на връх планината! Който не е ходил в село Небеска, да се поправи срочно!
Вижте галерията!

С етикет: , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Родопи

Рибарски утрини + фотогалерия

ribari-myroadsmobi-berova-5

…Турни му „безкрайно море“,
залей го излеко
с синило
и всичко излиза добре –
картинно
и мило.

А туй,
че със вълчи зъби
студеният вятър ни хапе
и като тежки сачми
те бият смразените капки?…
Вапцаров

С етикет: , , , , , ,
Публикувано в България, Североизточна България

Изобретатели – Георги Георгиев създава най-бързото в света превозно средство, задвижвано от човешка сила

georgi-georgiev-velo

Човекът се казва Георги Георгиев. Роден във Варна, завършил Скулптура в Художествената академия в Белград и емигрирант в Канада от 70-те години насам. Там започва създаването на футуристични велосипеди.


Той създава най-бързото в света превозно средство, задвижвано от човешка сила (HPV). Това е велосипедът със затворен корпус Варна Темпест III. През 2009 г. велоболидът успява да достигне скорост от 133.28 км/час.
Изпълнен е с корпус от леки материали, като карбон и кевлар, олекотени задвижващи елементи, невероятни аеродинамика и предаване на движението. Познавайки формите на природата и как те си взаимодействат при висока скорост, Георги конструира по-добър модел от инженери и специалисти, които работят над същата задача.
През 2013 г. рекордът на Varna Tempest е подобрен от Себастиан Бойер, който успява да вдигне 133,58 км/ч.

Иначе казано: Следвайте любопитството си, не спирайте да мечтаете, да задавате въпроси и да опитвате! И един ден морето може би ще се подкваси…


georgi-georgiev-velo

С етикет: , , , ,
Публикувано в България

Село Ломница в Чудинската планина

lomnica-kyustendil-myroadsmobi-berova-5

Село Ломница е в Чудинската планина, близо до границата, на около 20 км. от Кюстендил. До него се стига по сравнително добър асфалтов път, който се изкачва по билото на планината, след което стръмно се спуска, за да се озовете в едно от многото обезлюдяващи български села. Сред зеленината и пустеещи къщи живее само едно семейство, което се занимава с животновъдство. Има църква – „Св.Георги“ и новостроящ се манастир. Асфалтът свършва тук и черен път продължава до следващото обезлюдено село в Чудинската планина – с.Чудинци.
Чудна работа…

Публикувано в България, Западна България

Село Сирищник – Пернишко

sirishtnik-ivelina-berova-myroadsmobi

Село Сирищник – кукер, кръчма, куче, коткa, курбан, къщa, камък.

С етикет: , , ,
Публикувано в Западна България

Последни коментари

  • Ivelina Berova { Най - хубавото нещо е свободния избор...... } – Ное. 14, 1:10 PM
  • Лаура { Толкова оптимистично описание,не става ясно да се... } – Ное. 06, 1:02 PM
  • Христо Кабадаиев { В Зелени Град ,съм чувал и :преко... } – окт. 05, 1:04 PM
  • Васил { От кой град е иван } – авг. 03, 10:22 AM
  • GabU { Хубаво. Анонимно. Чисто като душица. И липсва,... } – авг. 01, 11:34 PM
  • Ради { Яко } – май 23, 11:01 PM
  • Ники { "Помръжляк" - сладолед. Светофар също беше интересна... } – май 18, 3:29 PM
  • Angelina kostova { 0893681829 това е номера на ИВАН КАЛАИДЖИЯТА } – мар. 26, 8:18 PM

Авторите тук