Пробитият камък при село Стоманци в Източните Родопи

probitiat-kamak-stomanci-myroadsmobi-berova-5

Пробитият камък, Светилището, Провиралките, Пещерите. Това са все имена, с които местните наричат изумителния камък с три отвора до село Стоманци в Източните Родопи и скалния масив в подножието му. 

Всеки, когото попитате в селото, ще ви упъти. Ще карате по тесен, но хубав асфалтов път в посока долната махала. Малко преди да започне стръмно спускане, от дясната страна има каменисто плато. Там трябва да оставите колата си. Табели няма, това е мястото:

Има пътечка с бели камъни, направена от ентусиасти. Тя ще ви отведе най-първо до камъка с трите отвора. 

След това свободно може да обиколите целия район. Ще видите какво ли не – лица, пещери (в основата на масива, ниско долу), изсичания, причудливи скални форми… Разходката си заслужава напълно! Ето, например едно от „лицата“ на камъка, погледнат от различен ъгъл:

Мястото е малко популярно, а доста интересно! Лесно достъпно е откъм Кирково. Не е подходящо да се ходи в мокро време.

Вижте още в галерията:

 

С етикет: , , , , , ,
Публикувано в Родопи

История за две чинии

chavka-myroadsmobi-berova-7

“ Тази история започва с това, без което нямаше как да се случи – една хълмиста земя, зелена, с набодени като свещи мешета. Дъбове, церове или благуни. Горуни, пърнари, граници. Едното и също дърво, за което имената не стигат. Набодени – тези дървета – божии паметници на нещо. В едната и съща земя, за която словата не стигат.“
Дончо Цончев

Една сламеноруса, къдрава глава привлече погледа ми отвъд дървената порта. Гушнала малко теленце, жената бе седнала на земята, в нозете на една крава.
– Роди се преди час – рече усмихната – момиче е! Елате, влезте да я видите!


Теленцето още не беше стабилно и се клатушкаше около майка си върху тънките си, като фиданки крачета. Падаше и не можеше да стане, ако теренът беше наклонен. Жената, в чиито коси се бе оплело слънцето, го вземаше на ръце и го пренасяше на равно място. То отново тръгваше нанякъде и отново падаше, а тя отново му помагаше.

– Аз съм Гюлнар. Ама Роза ми викайте, по-познато да ви е. Там е майка ми, оперираха я и аз дойдох тук да я гледам. Ами ти откъде си? На колко години си, деца имаш ли?
За името не ме попита. Обещах си да се върна по-късно към този епизод и да поразсъждавам за това защо за един е достатъчно името ти, а за друг са определящи мястото, където си израстнал и рода ти.
Роза се опитваше да помогне на новороденото да засуче от вимето на кравата, но то буташе неумело с муцуна и засукваше пръста на жената. Важно било да се захрани с коластра теленцето през първите два часа иначе боледувало после много.


– Кравата за първи път се отелва, трудно й е, помагам й с каквото мога… Ами то така е в селския живот – за животните и хората еднакво се грижим… Аа, там има тор – да не стъпите да се нацапате. Ние тук как да е, ама вие сте от града, миришете на пералня! Я кажете накъде сте тръгнали?

И докато слушаше отде идем и накъде сме се запътили, през лицето й пробягваха, като слънчеви зайчета ту любопитство, ту неразбиране, ту удивление, ту нещо като неясен спомен за далечно място.
Жълтата котка се протегна лениво, а кравата измуча. Роза се сепна и предложи кафе. Нескопосаният ни отказ прие с облекчение. Погледна теленцето. Имаше още доста работа за деня.
Усмихна се и рече:
-Ще ви го дам кафето да си го направите значи, когато можете.

Подари ни един цял пакет кафе, един килограм захар – щото кафето трябвало да се пие сладко.
Подари ни и две чинии – за спомен.

– Аз друго може да нямам, но чинии – бол имам! През 89та., когато се юрнахме да се изселваме, продадхме набързо животни и каквото имаше, набързо събрахме малко покъщнина и тръгнахме за Турция. На границата казаха, че можем да пренесем багаж, но пари повече от 4000лв – не. Тогава баща ми купи от Свиленград чинии. Това имаше там. Купи чинии за всички пари, които не можеше да вземем с нас.
После майка не можа да издържи далече от дома и след време се върнахме с всички тези чинии … и започнахме наново.


Селото бе малко и старо. Прититихнало в зеления пущиняк на пролетта, преди час то бе станало дом за един нов живот.

С етикет: , , , , , , ,
Публикувано в България, Родопи

Тракийски скално-култов комплекс при с.Дъждовница

dazhdovnica-myroadsmobi-berova-19

Тракийският скално-култов комплекс при с.Дъждовница е едно от многото места, които трябва да бъдат видяни в Източните Родопи!  

Най-подходящ сезон за обиколка на района е ранна пролет или късна есен, когато горите не са богато разлистени. Тогава скалните лица, трапецовидни ниши, изсичания, изветрени форми и долмени са лесно видими отдалеч. Ето вижте:

С етикет: , , ,
Публикувано в България, Родопи

Село Небеска – и мястото е като името!

nebeska-myroadsmobi-berova-9

Не зная как се избират имената на селата в България, но тук е уцелена десятката! Небеска е село в Източните Родопи, в района на Кърджали. От Комунига се тръгва в посока Соколите, пътят е асфалтов и в добро състояние (към април 2018г.) За да се види небесното в Небеска, трябва да се разходите до скалните светилища, което препоръчвам да направите пеш, след указание от някой местен. Хората там са много отзивчиви, а скалите са близо.
Веднъж достигнал мястото, човек се омагьосва мигновено! Широта се настанява в очите и душата. После идват скалните чудесии: каменни гъби, изсечени трапецовидни ниши, каменни костенурки, лица и какви ли не причудливи форми. И всичко това на връх планината! Който не е ходил в село Небеска, да се поправи срочно!
Вижте галерията!

С етикет: , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Родопи

Рибарски утрини + фотогалерия

ribari-myroadsmobi-berova-5

…Турни му „безкрайно море“,
залей го излеко
с синило
и всичко излиза добре –
картинно
и мило.

А туй,
че със вълчи зъби
студеният вятър ни хапе
и като тежки сачми
те бият смразените капки?…
Вапцаров

С етикет: , , , , , ,
Публикувано в България, Североизточна България

Изобретатели – Георги Георгиев създава най-бързото в света превозно средство, задвижвано от човешка сила

georgi-georgiev-velo

Човекът се казва Георги Георгиев. Роден във Варна, завършил Скулптура в Художествената академия в Белград и емигрирант в Канада от 70-те години насам. Там започва създаването на футуристични велосипеди.


Той създава най-бързото в света превозно средство, задвижвано от човешка сила (HPV). Това е велосипедът със затворен корпус Варна Темпест III. През 2009 г. велоболидът успява да достигне скорост от 133.28 км/час.
Изпълнен е с корпус от леки материали, като карбон и кевлар, олекотени задвижващи елементи, невероятни аеродинамика и предаване на движението. Познавайки формите на природата и как те си взаимодействат при висока скорост, Георги конструира по-добър модел от инженери и специалисти, които работят над същата задача.
През 2013 г. рекордът на Varna Tempest е подобрен от Себастиан Бойер, който успява да вдигне 133,58 км/ч.

Иначе казано: Следвайте любопитството си, не спирайте да мечтаете, да задавате въпроси и да опитвате! И един ден морето може би ще се подкваси…


georgi-georgiev-velo

С етикет: , , , ,
Публикувано в България

Село Ломница в Чудинската планина

lomnica-kyustendil-myroadsmobi-berova-5

Село Ломница е в Чудинската планина, близо до границата, на около 20 км. от Кюстендил. До него се стига по сравнително добър асфалтов път, който се изкачва по билото на планината, след което стръмно се спуска, за да се озовете в едно от многото обезлюдяващи български села. Сред зеленината и пустеещи къщи живее само едно семейство, което се занимава с животновъдство. Има църква – „Св.Георги“ и новостроящ се манастир. Асфалтът свършва тук и черен път продължава до следващото обезлюдено село в Чудинската планина – с.Чудинци.
Чудна работа…

Публикувано в България, Западна България

Село Сирищник – Пернишко

sirishtnik-ivelina-berova-myroadsmobi

Село Сирищник – кукер, кръчма, куче, коткa, курбан, къщa, камък.

С етикет: , , ,
Публикувано в Западна България

Пазарът в Пирот

pazar-pirot-ivelina-berova-myroadsmobi-14

От няколко години чувам, че приятели от София често посещават традиционния съботнен пазар в Пирот, Сърбия. Все се чудех какво ги кара тези хора да пътуват 80 км в едната посока и още толкова в обратната, вместо да отидат до женския пазар в центъра на София! Стоките били от близкте села, ми казваха. Хората берат нещата от градините си и в събота идват да си продават стоката тук. Цените били по-ниски от българските, защото алъш-веришът е директен, не минава през прекупвач, борса, склад, търговец … А стоката истинска, та истинска, че и най-разнообразна! Така хем разходката си правиш, хем пазара, даже и обядваш в чужбина! :)
След тези приказки от не един човек, когато ми се отвори път натам, с радост го посетих.
Най-първо те обзема някакво странно носталгично усещане за България през осемдесетте, което постепено се засилва, защото наоколо чуваш само българска реч! Можеш да пазаруваш с местната валута, но и с български левове също. Можеш да си купиш червени чушки, яйца, ракия, всякакъв зарзават в буркани, подправки, брадва, четка за комин, престилка, сирене, орехи, плодове или пък жива кокошка. Може и нищо да не си купиш, като мен, например и никой няма да ти се разсърди.
Ами, чуден е пазарът в Пирот! Това е и моето впечатление. Ето, вижте:

С етикет: , , , , , ,
Публикувано в По света, Сърбия

Раковишки манастир “Св. Троица” – дом на първия педагогически институт!

rakovishki-manastir-ivelina-berova-myroadsmobi-1

Раковишки манастир “Св. Троица” е на 34км от Белоградчик и 50 от Видин.
Той възниква през 12-13ти век, откогато е и старата църква в двора.
Първият педагогически институт е основан тук през 1830.
Първото светско училище в северозападна България е открито отново тук през 1848 г.

С етикет:
Публикувано в Северна България

Последни коментари

  • Ники { "Помръжляк" - сладолед. Светофар също беше интересна... } – май 18, 3:29 PM
  • Angelina kostova { 0893681829 това е номера на ИВАН КАЛАИДЖИЯТА } – мар. 26, 8:18 PM
  • Пенка Великова { Два угъла, две мигала, четири келекендра и... } – ян. 24, 7:35 PM
  • Иво Маринов { Браво, прекрасен празник и прекрасни снимки } – ян. 08, 10:34 PM
  • Монко { Може да добавите и "Немой воздуворот че... } – ян. 04, 3:07 PM
  • Нина { Здравей Мая и аз се надявам скоро... } – Дек. 16, 5:07 PM
  • Ivelina Berova { Здравейте! Иван живее в село Избеглий, Асеновградско,... } – сеп. 29, 11:34 AM
  • Райка Петрова { И на мен ми трябва калайжия. Моля,... } – сеп. 28, 1:42 PM

Авторите тук