Чернобил/Припят 2016

 myroadsmobi_kavkaz_Khinalug-georgi-ivanov- (24) Ето и втория пътепис на нашия гост-автор Георги Иванов! (Линк към първия: Потомците на Ной )
Драматург, страстен пътешественик, увлекателен разказвач и приятел с богата и цветна душа, Жоро е познат повече чрез работата си. Той е от сценаристите, които стоят зад много сериали и филми. Сред тях са „Под прикритие“, „Стъклен дом“, „Революция Z“, „Фамилията“, както и предстоящите скоро „Дъвка за балончета и „Писма от Антарктида“. 

Чернобил/Припят 2016

Септември 1986-та година съм първи клас в руското училище в квартал Хаджи Димитър. Още от първата седмица започнаха да ни дават от жълтите бонбонки, всъщност таблетки с йод. Реално майка ми ги даваше още от май. Също така си беше абсолютно нормално да имаме часове по гражданска защита и да се учим как се слага противогаз и къде има бомбоубежища. След това ни обясняваха колко е важно да има мир, защото иначе е страшно. Помня и част от първото си стихотворение „… и ето идва на щурма мигът и сам Ленин ни е командирът” За всяко дете това си беше чудесен и позитивен начален тласък в живота. Но как да не се чувстваш спокоен за бъдещето, когато „сам Ленин ни е командирът”.

„Пътуване до бъдещето“ с Ленин… и самото бъдеще!

На децата не им е нужно да доказват всяка информация, те просто вярват на възрастните. Въпросът е, преди 30 години възрастните на кого са вярвали? Тогава нямаше bg-mamma, нямаше фейсбук, интернет, форумни философи, кампания анти-ваксини, веган протести и въобще каквито и да е протести. Имаше само първи канал на БТ и слухове.
30 години по-късно информацията е навсякъде и въпреки това най-нелепата смешка е „сега светиш ли?”.

Всъщност със смешките рязко се приключва още на първият пропускателен пункт – на входа на 30 километровата защитената зона около Чернобил. От този момент не е смешно. Припят и целият район в 10 километровата забранена зона са музей на човешката глупост.

 
Имената на всички евакуирани и заличени населени места

Огромната увереност, че контролираме света и съдбата си, изчезва с картината на празната детска градина, последната оцеляла сграда от едно от разрушените села.


Празни детски градини съм виждал и в България, но празен 50 000 град – не съм виждал. Още повече, че жителите на града са евакуирани за няколко часа на 27.04.1986 г. По високоговорителите им пускат съобщение (https://www.youtube.com/watch?v=N2aLGgPGjnE), че се налага временна евакуация, затова трябва просто да си вземат документите и да си заключат къщите.

Евакуацията и украсата по случай идващия първи май

Не се връщат никога. Припят е бил град мечта, най-доброто, на което са били способни от съветския съюз за времето си. Изграден от нищото за няколко години. И едни 50 000 души са вярвали, че живеят в мечтите си. Там децата в училище също са учили за Ленин и са вярвали, че ги води към светлото бъдеще (както личи от една книжка намерена в училището в Припят) После тези мечти само за няколко часа е трябвало да ги съберат в торбичка и да напуснат завинаги.
Статистика за преките щети:
Загинали в зоната – 213 души
Евакуирани 135 000 души
Участници в строежа на саркофага и елиминиране на щетите – 600 000, от тях 25 000 почиват преди 40 годишна възраст, 200 000 обявени за инвалиди.
Изхарчени средства – над 54 милиарда долара.
Казват, че рискът да стане друга авария в атомна централа е минимален. Не знам… да вярвам ли на възрастните?
Малко важна информация:
НЕ СВЕТЯ откакто съм се върнал от Припят! На година Припят е посещаван от над 10 000 души. По и около гръмналия реактор работят към 2500 души в режим 15/15 дни. Самонастанили се, постоянно живеещи жители в 30 километровата зона – около 200 души. Посещението е абсолютно безопасно, ако се следват елементарните инструкции и по възможност не ядеш нищо от зоната, не береш плодове и не ближеш стените на сградите. Нашият гид води групи 6 дни в седмицата от 4 години и той не свети. Триглави животни, мутанти и т.н. – няма.


Второ радиацията е навсякъде около нас, тя просто съществува. Например: ако изядеш банан получаваш радиация в размер на 0,01 µSv (*микро сиверта), когато спиш до някой се облъчваш с 0,05 µSv (ако правите секс може би е повече), рентген на рамо или зъби – 5.00 µSv, рентген на гърди – 10.00 µSv, полет със самолет от НюЙорк до Токио – 9 µSv, една година живот в сграда от бетон или тухла – 70 µSv, Мамография – ок. 500 µSv, шестмесечен престой в международната космическа станция – 80 000 µSv, нормална едногодишна доза за човек (85% от естествени източници) – 3600 µSv, най-високата радиация в Чернобил по време на аварията – 6 000 000 µSv, Фукушима 400 000 µSv, допустима годишна доза за работник в радиоактивна среда – 50 000 µSv, смъртоностна доза еднократно над 4 000 000 µSv (или 4 сиверта)
Трето – средното ниво на радиация в София е около 0.1 µSv, в Киев – 0,15 µSv – като за нормален живот се смята целогодишно ниво до 0.30 µSv. В град Чернобил нивото беше около 0.12 µSv, Припят, който е на 3 километра от централата – 0, 14 µSv , при административната сграда на централата – 0,34 µSv, на 300 метра от реактора 2,80 µSv. Това са дози на час.

 Радиолокационен комплекс „Дуга“ – антената е висока 150 метра и дълга 800 метра

 Пътят към секретната военна база „Чернобил -2“, открита за посещения чак преди 2 години. Базата е била мини град за 2500 души.

Реакторът със стария саркофаг

Лунапаркът никога не е използван, трябвало е да бъде открит на 1 май 1986 г.

Училището

„Това, което бих искал да кажа на Ленин“ – домашна работа

Автор: Георги Иванов

Галерия със снимки:
 
 

 

 

С етикет: , , , , , , ,
Публикувано в Украйна

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Последни коментари

  • Мая { В края на тази година, или в... } – сеп. 18, 3:43 PM
  • Колю Куцаров { Здравейте. И аз се интересувам от координатите... } – авг. 22, 10:56 PM
  • Ivelina Berova { Здравейте, Любомир. В раздел Авторски права (... } – авг. 15, 2:08 PM
  • lubomir popiordanov { здравейте Ивелина, дали ихте се съгласили да... } – авг. 14, 10:50 PM
  • Пламен { Хубав разказ! Директно постави Добростан в списъка... } – авг. 09, 11:46 PM
  • Христина { Здравейте, Моля и на мен да пратите... } – юли 29, 11:27 AM
  • Мирела { Много ми се иска да кажа нещо... } – юли 28, 9:23 PM
  • Стефан { Академик Ярослав Тагемлицки, или както всички го... } – юли 20, 3:28 PM

Авторите тук