Камък.

КАМЪК
Аз съм камъкът, който не слуша реката.
Понякога изглежда, че отминавам,
но все до този бряг и под това небе ще остана.
Една пъстърва проблясва и хуква да лъже нататък…
След всяка пъстърва по-мъдър осъмвам.
Толкова мъдрост – какво да я правя?
Роня истини.
Ден след ден.
За брега, настръхнал в прегръдките на тревата. За онова нямо око горе.
После дълго гледам след гърба на водата…
Все по-гладък.
По-самотен.
Аз, камъкът,
който не слуша реката.

КАМЪКЪТ, КОЙТО НЕ СЛУША РЕКАТА
ВИРГИНИЯ ЗАХАРИЕВА
Библиотека МОСТNo3, София, 1989

С етикет:
Публикувано в Родопи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Последни коментари

  • Tsvete Yaneva { dobre, 4e e Iveto! } – мар. 16, 6:21 PM
  • Лора { Това в Бългрия ли е наистина? Не... } – мар. 01, 12:13 PM
  • Ivelina Berova { Телефонният му номер в 0896493677 } – февр. 20, 4:43 PM
  • georgi kolarov { Впечатлен съм от богатата експозиция.Сблъсъка между традиция... } – ян. 26, 8:47 PM
  • Коста Пашов { Интересно! Моя произход е от с.Михайлово, Врачанско.... } – ян. 13, 3:33 PM
  • ТЕЛМАН ХАРИ { КЪДЕ ДА ГО ОТКРИЯ ЗА ДА МУ... } – ян. 06, 8:09 PM
  • Ivelina Berova { А допуснахте ли възможността името да е... } – Ное. 21, 11:35 PM
  • Ross { Статията е добра но е редно за... } – Ное. 21, 8:23 PM

Авторите тук