Камък.

КАМЪК
Аз съм камъкът, който не слуша реката.
Понякога изглежда, че отминавам,
но все до този бряг и под това небе ще остана.
Една пъстърва проблясва и хуква да лъже нататък…
След всяка пъстърва по-мъдър осъмвам.
Толкова мъдрост – какво да я правя?
Роня истини.
Ден след ден.
За брега, настръхнал в прегръдките на тревата. За онова нямо око горе.
После дълго гледам след гърба на водата…
Все по-гладък.
По-самотен.
Аз, камъкът,
който не слуша реката.

КАМЪКЪТ, КОЙТО НЕ СЛУША РЕКАТА
ВИРГИНИЯ ЗАХАРИЕВА
Библиотека МОСТNo3, София, 1989

С етикет:
Публикувано в Родопи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Последни коментари

  • Росен Наков { Арен ли е лук, ял би га... } – юни 26, 12:40 AM
  • ТЕМЕНУГА БРАТАНОВА { Прекрасно село, прекрасни хора, прекрасна природа!... } – юни 13, 7:53 AM
  • Даниела Евтимова { Не разбирам защо при публикуване на нещо... } – май 21, 3:05 AM
  • Ния { Нови ценности, натрапени "насила"? :О Откъде ли... } – май 10, 5:31 PM
  • Мони { Заглавието говори истината за съжаление, А фотото... } – май 01, 3:22 PM
  • Ivelina Berova { Здравей, прочети останалите коментари. } – апр. 17, 12:00 PM
  • Неделчо Делев { Здравей, как мога да се свържа с... } – апр. 14, 9:35 PM
  • Цветан Спасов { Един от стенописите е образът на св.... } – апр. 10, 9:16 AM

Авторите тук