Камък.

КАМЪК
Аз съм камъкът, който не слуша реката.
Понякога изглежда, че отминавам,
но все до този бряг и под това небе ще остана.
Една пъстърва проблясва и хуква да лъже нататък…
След всяка пъстърва по-мъдър осъмвам.
Толкова мъдрост – какво да я правя?
Роня истини.
Ден след ден.
За брега, настръхнал в прегръдките на тревата. За онова нямо око горе.
После дълго гледам след гърба на водата…
Все по-гладък.
По-самотен.
Аз, камъкът,
който не слуша реката.

КАМЪКЪТ, КОЙТО НЕ СЛУША РЕКАТА
ВИРГИНИЯ ЗАХАРИЕВА
Библиотека МОСТNo3, София, 1989

С етикет:
Публикувано в Родопи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Последни коментари

  • Иво Маринов { Браво, прекрасен празник и прекрасни снимки } – ян. 08, 10:34 PM
  • Монко { Може да добавите и "Немой воздуворот че... } – ян. 04, 3:07 PM
  • Нина { Здравей Мая и аз се надявам скоро... } – Дек. 16, 5:07 PM
  • Ivelina Berova { Здравейте! Иван живее в село Избеглий, Асеновградско,... } – сеп. 29, 11:34 AM
  • Райка Петрова { И на мен ми трябва калайжия. Моля,... } – сеп. 28, 1:42 PM
  • Весела { Може ли и аз да помоля за... } – сеп. 25, 12:44 PM
  • Десислава { Здравейте, Интересна и полезна статия, която води... } – сеп. 25, 10:41 AM
  • Мая { В края на тази година, или в... } – сеп. 18, 3:43 PM

Авторите тук