Камък.

КАМЪК
Аз съм камъкът, който не слуша реката.
Понякога изглежда, че отминавам,
но все до този бряг и под това небе ще остана.
Една пъстърва проблясва и хуква да лъже нататък…
След всяка пъстърва по-мъдър осъмвам.
Толкова мъдрост – какво да я правя?
Роня истини.
Ден след ден.
За брега, настръхнал в прегръдките на тревата. За онова нямо око горе.
После дълго гледам след гърба на водата…
Все по-гладък.
По-самотен.
Аз, камъкът,
който не слуша реката.

КАМЪКЪТ, КОЙТО НЕ СЛУША РЕКАТА
ВИРГИНИЯ ЗАХАРИЕВА
Библиотека МОСТNo3, София, 1989

С етикет:
Публикувано в Родопи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Последни коментари

  • ai6e { ve4e ima pat po4ti do ki6tite. ama... } – май 02, 12:29 PM
  • Мустафов { Третия ред втората снимка е Медени поляни... } – мар. 21, 1:57 PM
  • Иво { Доста махалички са на изчезване. За огромно... } – мар. 12, 1:42 PM
  • Катя { Благодаря за текста! Поклон пред ръцете и... } – февр. 29, 6:14 PM
  • Даниел Кралев { Бай Радой вече е преподавател в училището... } – февр. 29, 2:38 PM
  • Бойка { Прекрасно! } – ян. 30, 5:11 AM
  • Пешо { Много яко Дидо! } – ян. 08, 8:13 AM
  • Борис Тончев { "Гига яя клюсе" - Гринго язди кон.... } – ян. 07, 10:09 PM

Авторите тук