фотогалерия за живота в едно родопско село

КАМЪК Аз съм камъкът, който не слуша реката. Понякога изглежда, че отминавам, но все до този бряг и под това небе ще остана. Една пъстърва проблясва и хуква да лъже нататък… След всяка пъстърва по-мъдър осъмвам. Толкова мъдрост – какво да я правя? Роня истини. Ден след ден. За брега, настръхнал в прегръдките на тревата. За онова нямо око горе.