Грънчарство и ръчно рисуване на керамика – занаят или изкуство

1 мин за прочит

Грънчарството е едновремено занаят и изкуство, което превръща обикновената глината в прекрасни керамични съдове. Топлината на човешките ръце и душевността на майстора претворяват във всеки съд частица от автора му и от културните традиции на народа ни.

Виргиния и Калоян са такива творци – раборят с ум, сърце, талант и усмивка. Не забравят корените си и използват само традиционни ръчни техники. Техният дядо е художник, майка им също. Някак естествено изглежда желанието им да вложат артистизма и харизмата си в занаята. Двамата имат желание да затворят кръга и затова сами си произвеждат глината, почистват, пресоват и я обработват. Разказват ни за целия процес, през който минава земята преди да й се вдъхне живот.  Не е лесно. Изисква се търпение, труд и любов. Завладяващо е.

После Виргиния точи формите и съдовете на грънчарско колело, а Калоян рисува всеки един с четка…

***

А цялата тази историята започва преди близо 30 хил. години… Най-ранните известни керамични предмети са Граветските фигури, открити в днешна Чехия. Венерата Долни Вестонице е статуетка на гола женска фигура, от преди 29000 – 25000 г. пр. Хр. Най-ранните съдове, включват тези, изкопани от пещера Ючанян в южната част на Китай, датирани от 16000 г. пр. Хр. и тези, открити в басейна на река Амур в руския Далечен Изток, от 14000 г. пр. Хр, а грънчарското колело е изобретено в Месопотамия в периода 6000 до 4000 г. пр. Хр.

 

 

2 Коментара

Вашият коментар

Your email address will not be published.

Авторите тук

За нас

Дневник на пътешествията на няколко човека, скитащи из бита и душевността на българина. Тук ще намерите авторски снимки от българия, пътеписи и текстове, отразяващи пътуванията.

Предишна история

Истинският розобер не е в носия по пладне! Истинският розобер е на полето по изгрев… + фотогалерия

Следваща история

Язовир Жребчево и потъналата църква

Найгоре

Не пропускайте

Насие, която по паспорт е Атиже.

Това е Насие, галено Неса, която по паспорт е Атиже.

Мечтае ли понякога Алма?

„Не може да бъде!“ — каза човечецът, излезе бързо от