Ivelina Berova„Изкуството е диалог и памет
Шестнадесетото издание на Празниците на изкуствата се проведе от 26 до 28 юни 2026 г. под мотото „Изкуството е диалог и памет“. И трудно би могло да се намери по-подходящо място за тези две думи. Празниците започнаха вечерта на 26 юни на площада във Врабево с огнено шоу:
В следващите два дни изложба събра Велко Михайлович, Галя Шехирян, Георги Маринов, Гълъб Гълъбов, Еми Аджичи, Любен Генов и Хари Арабян – автори от различни поколения и с напълно различни художествени езици. Тъкмо това различие превърна общата тема в реален разговор, а не просто в заглавие.
При Велко Михайлович паметта присъства буквално в самия образ. Неговите „Палимпсести“ – големи вертикални пана в топли охрени тонове – носят фрагменти от средновековни ръкописи, инициали, орнаменти и фигури. Старият текст прозира под новия живописен пласт като следа, която никога не е напълно изчезнала. Проф. Аксиния Джурова определя палимпсеста като „нецялостно разкриване на текстовото послание“ – идея, която във Врабево получава още един пласт, защото произведенията застават сред стари зидове и греди, които сами носят памет.
Галя Шехирян търси друг вид диалог – между цвят, форма и знак. В нейните композиции геометрични полета, органични фрагменти и следи от жест се събират, раздалечават и отново намират равновесие. Неслучайно едно от произведенията носи заглавието „В търсене на баланс“. Самата художничка формулира метода си просто: „Обичам да създавам нова реалност, която за мен да бъде изненада.“ Точно това усещане има и пред творбите ѝ във „Дворът“ – не наблюдаваме предварително решена композиция, а сякаш самия процес на нейното възникване.
В градината камъкът започва своя разговор с човешкото тяло в скулптурите на Георги Маринов. Една от показаните работи е озаглавена „Воин XVI“ и принадлежи към дългогодишната му тема за воина. Но за авторът това не е войникът:„За мен беше интересно воинът в индивидуален план, самият човек, борбата със себе си.“ Фрагментарните фигури и необработените части от камъка затова не изглеждат недовършени. Човешката форма сякаш постепенно е открита в материала, без той да бъде напълно заличен.
При Гълъб Гълъбов паметта е по-интимна. Жена на тераса, фигура сред предмети, хора под дърво – сцените са разпознаваеми, но подробностите постепенно се разтварят в големи цветни отношения. Самият художник казва: „Не търся нищо конкретно, позиционирам себе си в композицията, а после проследявам случващото се.“ В неговите картини всекидневието започва да прилича на спомен – остават светлината, позата, един цвят, усещането за преживян миг, а ненужните подробности изчезват.
Най-младият участник, Еми Аджичи, носи различен ритъм. В калиграфските ѝ свитъци знакът съществува заедно с птици, клони и големи празни пространства. Тук ненарисуваното е почти толкова важно, колкото образът. А когато Еми сяда с арфата сред розите в двора, визуалният език преминава в музика. Нейното присъствие има и още едно значение – тя е част от историята на „Дворът“ още от дете, а днес участва в същото пространство със собствен художествен и музикален глас.
В друга част на двора Любен Генов преобразява пространството чрез цвета. Големите сини, тюркоазени и червени платна не разказват конкретен сюжет и не се нуждаят от буквално разчитане. Самият художник казва: „С всяка картина ми се иска да създам илюзията за отваряне на ново пространство.“ И точно това правят работите му във Врабево – яркото вертикално червено платно и дълбоките сини живописни полета променят начина, по който започваме да виждаме камъка, дървото и сенките около тях.
При Хари Арабян диалогът се случва между самите материали. Сред показаните работи е женски торс, изграден от хиляди фини стъклени тръбички. Отдалеч той изглежда плътен и почти монолитен, но отблизо човешката форма се разпада на множество прозрачни елементи и започва да пропуска светлината през себе си. Арабян съзнателно третира стъклото като скулптурна материя: „Аз по-скоро го гледам като материал, съпоставим с камъка, бронза, керамиката.“В друга негова работа естествена костна форма е съчетана със зеленикаво стъкло. Органично и сътворено, прозрачно и непрозрачно, крехко и устойчиво съществуват в една пластическа цялост.
Това е може би най-същественото в изложбата през 2026 г. – седемте автори не са събрани, защото говорят на един език. Напротив. Михайлович разговаря с ръкописа и културната памет. Шехирян – с непредвидимостта на създаването. Маринов – с камъка и вътрешната човешка борба. Гълъбов – със субективния спомен. Еми Аджичи – с калиграфията, музиката и приемствеността. Генов – с цвета и пространството. Арабян – с противоречивата природа на материята.
А „Дворът“ добавя към разговора още един участник – самото място. Столетният зид зад съвременната картина, старата греда до стъклената скулптура, свитъкът в плевнята, каменният торс сред истинската растителност. Нито едно от тези произведения не би изглеждало по същия начин в бяла зала.
Шестнадесет години след началото „Дворът“ вече има собствена памет. Но тя не е архив, който просто пази миналото. Автори се връщат, други идват за първи път, деца, които са пораствали около тези срещи, вече участват в тях. Затова „Изкуството е диалог и памет“ не звучи само като тема на едно издание. По-скоро описва онова, което „Дворът“ прави от самото си начало – пази достатъчно от миналото, за да не започваме всеки разговор отначало, и оставя достатъчно място за новото, за да има смисъл разговорът да продължи.
Организатори: Проф. Аксиния Джурова, проф. Владимир Игнатовски, Силвия Кавданска, Зорница Китинска, Хирофуми Аджичи.
С подкрепата на Община Троян, Кметство Врабево, местната общност и приятели.
Снимки и текст: Ивелина Берова
