Село Българи – фолколорен резерват

Село Българи ова малко селце е единственото в Странджа със статут на фолклорен резерват. Тук обичаят „Нестинарство“ е запазен в автентичния си вид. От тук е и последната „истинска“ нестинарка – баба Злата, след смъртта на която обичаят замира за дълги години. Днес този уникален по своята същност зрелищен обреден танц върху жарава може да се наблюдава на празника на с. Българи на 3 и 4 юни.
Тогава жителите на селото почитат светците Константин и Елена, които са патрон и на църквата в селото. Тя е строена след Преображенското въстание като понастоящем има статут на паметник на културата във връзка с обичая „нестинарство“.

На табела в селото пише:
„Странджанското село Българи има 150 къщи. В миналото те са били дървени и „земълни“, т.е. на самата земя без под, други са били с „дам“ (обор) отдолу и с под.Преди 200 години селото е било в местността „Припор“ по поречието на река Велека. Влагата, върлуващите епидемии и честите набези на пирати е принудило населението да потърси по-закътано, по-високо „проветриво и оцедило“ място. Заселвания отвън не са запомнени. Първото значително изселване от Българи е след подписването на Одринския мир (1829 г.), когато заедно с изтеглянето на руските войски, част от селото заминава с тях.
След подписването на Берлинския договор, когато Хасекията отново преминала в пределите на Турция, изплашените българи се изселват в свободна България. След Първата световна война населението се увеличило, но поради липса на препитание няколко семейства напускат и поставят началото на село Изгрев (Лисово). Като типично колибарско село хората са се прибирали по домовете си само през зимата. В село Българи е запазено нестинарството. В селското землище се намират развалини от Кале и крепостта „Градище“, в които населението се криело по време на пиратските нападения.
През 2004 г. започва проучване на Странджа. Тук е открита крепост с базилика, чийто стени стъпват върху по-ранен културен пласт (вероятно светилище от Римската епоха). Предполага се, че намерените находки са от края на V началото на ІV в., т.е. от времето на император Анастасий (491-518). Извън западната стена се намира некропол, състоящ се от около 20 могили. В една от тях има находки от същата епоха. В местността „Шумака“ е проучен култов тракийски комплекс от ритуални ями, отнасящи се от края на ІV-V в.пр.Христа. Такъв комплекс в този район се открива за първи път в света.“