Първи впечатления от Чили. Сантяго.

Първи впечатления от Чили. Сантяго.
Летището в Сантяго е огромно, има толкова много хора, които вървят във всички посоки, че е стряскащо. По всичко изглежда, че в Латинска Америка мащабите ще са впечатляващи. Летищният персонал масово „разговаря“ с неиспаноговорящите чрез гугъл преводач, светът се електронизира яко, всички имат смартфони и ставаме все по-зависими!

Градът, който е основан 1541г.
Сантяго е безкраен и много зелен. Карат се безброй велосипеди. Навсякъде има паркове, в които търчат кучета и хора, спортуват нон стоп, а след 16.00ч. лягат на тревата и се целуват и прегръщат страстно. Масово.

Доста е модерен и скъп. Не е моето място, но е хубав град, няма две мения. Има високи стъклени сгради, колониалната архутектура е запазена изцяло и на места изглежда еклектично, но някак елегантно и ми харесва. Улиците са широки, автопаркът е нов, а билет за концерт на трети балкон/последен ред тръгва от 100$, изглежда европейски, аз друго чаках от Латинска Америка.
Жителите му наброяват малко под 7 милиона! Разписанието в метрото е потресаващо. В час пик мотрисите са на 1мин, а през останалото време на 2 Мин. Много народ, много нещо. Автобусите за един град на 100 км разстояние от Сантяго бяха през 15 мин.

Музеят на преколумбийското изкуство е с впечатляваща колекция. Има мумия на 7000 години, което e с 2000 години по-старa техника от египетската и доста по-различна, разбира се. Местните подготвяли мъртвите си за задгробния живот, като премахвали меките части на плътта и ги заменяли с клони, растения и кал…

Националният музей за изящни изкуства се хвали разкошна сграда от 1880г. и феноменална скулптура пред единия си вход: „Дедал и Икар“ с автор Ребека Мате, първата чилийска жена-скулптор (1875-1929). Не можех да се откъсна от това произведение!

Засега сме се разхождали само в централната част и в кварталите Провиденция и Белла Виста. Вторият е чуден. Има весело настроение от боядисани шарени улици и готини графити, доста на брой малки галерийки. Изглежда, че в него са съсредоточени нощния живот и заведенията.

Качихме се също и на хълма Сан Кристобал, където е голямата статуя на Богородица. Гледката си заслужава! Най-добре е да се отиде през седмицата, по залез и с лифта откъм Провиденция. Телеферико-то от другата страна го спират рано – към 19.00ч някъде, а и има големи опашки.

Докато пътува лифта се виждат двете страни на Сантяго – луксозната част и предградията. Контрастът е впечатляващ. Иска ми се да мога да видя и двете страни на монетата, дано остане време!
***
Чилийците изглеждат готини. На летището един младеж от персонала каза, че знае за България, защото се интересува от историята и е изчел всичко за първата и втората световна войни. А друг направо се обиди, като го питахме знае ли къде е България. Рече: „В източна Европа до Румъния е, нали?“ Много са услужливи и добронамерени. Обаче в метрото ще ни прегазят с инвалидната количката. Не отстъпват място, не се поместват да влезе или излезе количката от мотрисите дори когато има 2ма души на вратата. Не мога да си обясня подобно поведение. Та са ми смесени чувствата за местните към момента. Но всички асансьори в метрото работят и служителите са отзивчиви и помагат.
***
Ние сме в квартира на 28ми етаж в квартал Providencia, който е с доста добра репутация явно. Гледката е главозамайваща и не омръзва. По покривите на много от високите сгради има басейни, а по улиците няма контейнери за боклук. Има на всеки етаж една врата и там, през дупка с капак си пускаш торбата да лети надолу, досущ като мръсното пране в хотелите от американските екшъни. В по-ниските сгради не зная как е, обаче като цяло по улиците е много чисто и засега не съм видяла сметосъбиращи камиони.
Около централния пазар гледката е доста по-различна. Там е битака и всички амбулантни търговци. Има много нечилийци и е мръсно.(в галерията има снимка на един мост в района).

Ядем зрели дини, череши и манго. Изпитваме вина. Бели и червени. Бели, защото тук е лято, и червени, понеже сме българи и ни е мило, че при вас е зима. Не можем да излъчим още победител от прочутите чилийски вина, но едно е стана ясно – в българските магазини чилийските вина са значително по-евтини, отколкото тук, в обикновен супермаркет. Дано да е заради доста по-високия стандарт, защото иначе изглежда, че при нас идват шестокачествени вина… Изследването продължава.