Първият път, когато посетих Перперикон беше 2013, края на юли, към 15.30 следобяд. Денят беше тежък, много горещ, а ние бяхме тръгнали от Еленския балкан рано сутринта в посока Кърджали и вече май бяхме изморени от жегата. Беше делничен ден, туристите (ако ги е имало по-рано) си бяха тръгнали. На едно място продаваха билети за вход и карта на Перперикон, нямаше екскурзовод. Само камъни, облещено слънце и непосилна жега.
Комлексът въобще не ми хареса.
Вторият път, когато посетих Перперикон беше 2018, началото на септември, към 11.00 предиобяд. Бяхме тръгнали сутринта от Златоград в посока София, времето беше приятно, а денят много свеж.
На база предишни впечатления, нямах големи очаквания, съгласих се да отида заради групата и ми беше тъпо като цяло.
Какво беше учудването ми да видя всичко там наново, но всъщност за първи път! Като, че съм вървяла със затворени очи при предишното идване! Как е могло да не ме впечатли място, където е кипял живот още през късната Бронзова епоха. Големият разцвет там бил през XVIII-XII в. Пр.Хр. Това е периодът на развитие и на първата европейска цивилизация… Много информация е изписана за него, легенди също, каквото си иска човек може да чете.
Комплексът много ми хареса!
Съвет:
Хора ходете там отпочинали, в хубаво време (не в 100 градуса на слънце), нахранили се и в добро настроение! Заслужава си!