В село Голица, Варненско, в деня преди празника къщата се почиства, измита и белосва. Петелът за жертвоприношението обикновено е пъстър и се отглежда още от лятото или есента за тази цел.
Петелът се коли от майка, която има мъжка рожба. Кръвта трябва да опръска прага, а децата се мажат по лицето с кръвта от птицата. Главата на заклания петел се хвърля на покрива, а перушината се заравя. Перата от опашката се откъсват и с тях жените кичат главите си.
Закланата птица се сварява на курбан, приготвя се пита и с всичко това плюс вино (ракия), предварително приготвената свещ и къделката вълна, младата майка отива при „бабата“ от Бабинден. По пътя се раздава за здраве на съседи и роднини.
Според преданията, Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния- взимането на малки момчета за турската войска. Легендата разказва как смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде.
През нощта тя скрила детето си извън селото, после заколила петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало.
Според православния календар, на 2 февруари е Сретение Господне. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка. 40 дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария занесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога.