Нестинарство – обреден танц върху жарава в деня на Св. Св. Константин и Елена

Нестинарство – обреден танц върху жарава в деня на Св. Св. Константин и Елена, запазена до наши дни в село Българи в региона на Странджа планина.

„Св. Константин минава напреж и гаси огъня. И тя минава след това, и нито я пареше, нито нищо. На сутринта си ходеше да си копае. Има някаква сила.“ ( разкази от местните за баба Злата от с. Българи)

„… Щом писна гайдата и гръмна тъпанът – те засвириха особената нестинарска мелодия с някакъв бърз, шеметен ритъм, – в тая душна от тамяна и свещите тъмна обстановка настъпи нещо съвсем необикновено, което смая всички ни. Сдържаното вълнение, тихото богомолско настроение на нестинарките изведнъж, като по магичен знак, се замени с едно страстно избухване, което хвърли в ужас околните, било селяни, запознати вече с този род мистични прихващания, било граждани, слисани и смутени от всичко неочакванo. Най-напред, щом се засвири, баба Нуна, цяла разтреперана, хванала с две ръце една пръстена кадилница, пристъпи към четирите нестинарки и им поднесе да вдъхнат от тамяна. На гайдаря и тъпанаря тя извика: „По-силно, по-бързо тъпанът!“ Нервната криза и конвулсии на бабата се предадоха сякаш на всички нестинарки. Като електрически ток мина в това затворено място някакъв необичаен вътрешен трепет; тревога и страхопочитание обзеха дори и най-трезвите наблюдатели. Гледката на тая искрена и дълбока религиозна екзалтация смая и покори безусловно всички, съчувствие и удивление се налагаха като естествена реакция, така че по-слабите духом едва издържаха напрегнатата атмосфера. Ясно беше: тук не се касаеше за някаква показна игра, за едно престорено влизане в транс, а за нещо стихийно и неудържимо в душите, в целия организъм, за нещо, което от верско гледище можеше да се тълкува само като овладяване на свръхчовешка сила, като демонично или божествено вдъхновение.“
проф. Михаил Арнаудов

Съществен елемент в религиозната мисъл на нестинарите е вярата, че те могат да бъдат обхванати от духа на патрона си в деня на празника, за да играят и пророкуват. Нестинарят вижда и чувства светеца. Той го моли да му дойде на помощ. Очаква неговото покровителство при играта в огъня и знае, че светецът „угася” огъня пред неговите стъпки. Чувства се оръдие на неговата воля и е ощастливен от неговата милост. Светостта на върховния покровител се пренася върху земния служител и по силата на праведен живот, молитви и самоизмъчвания. Главният нестинар добива авторитет на боговдъхновен жрец. Той не се преструва, а наистина долавя гласа на светеца. Вижда образа му и преживява състояние на истинска афектация и божествено присъствие. Изпълнило го с очарование, дар за прозрение и героични решения. Нестинарят прави за всичко отговорен светеца си, за своите предричания, за ненаранимостта си в огъня, когато изразява една субективна истина, реален ентусиазъм от средата, в която живее. Нестинарят уверява, че вижда духом св. Костадина, св. Илия, св. Марина, че той иде на гости и сяда край него. Играе в огъня, защото светецът го е накарал. Светецът идва на помощ и закрила и за прокоби, когато го извика с „Ела ми на помощ, свети Костадине!” Светецът вижда кога нестинарят изпълнен с него се впуска в огъня. Затова думите му се възприемат от суеверното население и се превръщат в неизменна заповед.
Из „Животът на източнотракийските българи в техните песни и разкази“
Панайот Маджаров

На снимките: Нестинарите Маринела Градева и Горан Стефанов в изпълнение на нестинарски танц на Възрожденския площад в Трявна