102-годишната баба Велика от Родопите:
„Много са ми годините, дете, много неща чух докато ги живях и от това оглушах. Сега съм глуха, друго всичко ми е наред“,
каза усмихвайки се столетницата баба Велика от високото родопско село, като стоеше изправена сред градината и подпираше сто и двете си години на една сопа. Очите й не питаха, в тихия глас нямаше болка.
В сянката на старата каменна къща, топлият вятър леко полюшваше едно мъдро спокойствие.
Облаче мина под слънцето и изчезна.