Село Добростан

Село Добростан – едно от онези села високо в Родопите, дето се случват, когато решиш просто да последваш пътя. Та той, значи, тръгва нагоре, вие се, стига още по-нагоре, после завива стръмно, за да ти покаже поредната смайваща панорама, но не спира. Върви по-бавно, даже се задъхва от изкачването. По някое време на пътя му омръзва да се катери и свършва. Е, точно там е село Добростан. Кацнало на 1200 м. надморска височина, мястото е рай за парапланеристи и предпочитана начална точка за множество преходи в планината.Около селото се намират над 10 върха: Долни Пазлак , Пожарик, Св. Арахангел, Червената стена и др, има множество пещери, а на 3 км е хижа Марциганица.

На мен приказката ми обаче е за друго. За църквата в селото – „Света Богородица“. В уикипедия прочетох, че първоначално е строена като християнски храм. По-късно е превърната в джамия, пристроено е минаре. Легендата гласи, че то било ударено от мълния, след което мюсюлманите връщат храма на християните, които ремонтират минарето и го превръщат в камбанария.

Не зная вярно ли е това или не, но факт са уникалните стенописи от външната стена на храма. Изобразени са сцени с дяволи, нашепващи изкушения, държащи в лапите си грешници … Гледа ги човек и си мисли за Страшния съд. И става някак по-внимателен, по-добър… Поне за известно време.

Та тези въздействащи стенописи руши времето заради повсеместното бездействие и нехайство наоколо. Ходете, хора, вижте ги, докато са още там.

Туй то.