Село Кестен. Едно от забравените, сгушени в гънките на Родопа планина селца, до днес зпазило самобитността си. Доста труднодостъпно с лек автомобил. Хората там се оплакват: “ Дори децата ни не идват, заради пътя! От години ни лъжат, че ще положат асфалт…“ Лицата им са добри, а езикът напевен, досущ като родопска песен. В местния диалект ще чуете :
Папучкове за мацункове – детски обувки.
Мазонци – мястото на тавана(куката), където се окачва детската люлка.
Осовнах опулена – цяла нощ не съм спала.
Мечкени уши – гъба смръчкула.
Шишона – бутилка.
Хубаво, а не съм ходил отдавна по този край.
Езикът е наистина напевен, там се седи на „пейкана“ или ходят на „рекана“.