ГАЛЕРИЯ „ДВОРЪТ“ 2023  – „СРЕЩА НА ПОКОЛЕНИЯ“

Текст: Силвия Кавданска
Снимки: Ивелина Берова, Силвия Кавданска

ГАЛЕРИЯ „ДВОРЪТ“

 споделено лично пространство за творчески и приятелски срещи

Дългогодишно приятелство и желанието за къща на село, за съхраняване топлината на родовата памет отведе преди повече от четвърт век Аксиния Джурова и Владимир Игнатовски в троянското село Врабево, за да купят две съседни стогодишни къщи, а с тях и две плевни, пълни с всичко излишно, трупано от стопаните през годините. Следва здраво прочистване, ремонти, възстановяване, събаряне на оградата, за да се отвори голям общ двор, а компанията да се допълни с приятели в третата съседна къща – семейството на Хирофуми Аджижи, Зорница и малката тогава Еми.

Годината е  2011. Тогава се роди идеята за импровизираната галерия „ДВОРЪТ“. Направихме първата изложба. И ето, вече 13 години имаме привилегията и удоволствието в края на юни и първите дни на юли да се събуждаме в поднебесната картинна галерия на двора, да посрещаме приятели-творци – живописци, скулптори, керамици – ценители на изкуството, приятели и гости от близо и далеч, да каним цялото село, за да се радваме заедно на импровизираното, тогава доста примитивно, открито пространство.
Е, идеята беше скромна: да поукрасим плевните и двора за нас, да се съберем с приятели, да зарадваме най-близки хора. Иван Янев донесе от ателието на родната си къща в селото свои скулптури; Зорница – съпругата на Хиро, закачи по стените на плевните японски кимона, а малката тогава Еми  беше щастлива да се представи с изпратеното ú от Япония  кимоно. Това беше началото, но оттогава, вече 13 години всяка изложба е все по-богата, все повече творци и гости са в двора ни във Врабево.

Идеята бе подкрепена с добронамереното гостоприемство и на хората от селото. Милка Стратева – душата и енергията на Врабево, с готовност и сърцато се включи в нелеката задача да бъде главен организатор на жените от танцовия фолклорен състав на читалището в печенето на домашни баници, задължително съпроводени с вкусния врабевенски айрян на „Рима“… е… още и с…. винце, и с местна ракия.

Тук никой не налага строги правила, няма изисквания за висока компетентост или страх от неразбиране. Всеки се чувства свободен да огледа, да се докосне, да попита, да научи нещо ново, а защо не и да се вдъхнови. Да! И това стана. Една съседка възкликна: „Искам да имам всииички тези картини и да ги закача на стените вкъщи, за да радват дома ми!“. И разгърна въображението си, скътано дълбоко в несигурността ѝ – да рисува върху коприна, да прави пана и облекла от естествена вълна с апликации, които радват доста българки и приятелките им в чужбина.

Тринадесет години по-късно, в това споделено пространство за творчески и приятелски срещи, вече са показвани творбите на повече от 70 живописци, скулптори, керамици, иконописци от България, Холандия, Австрия, Германия, Сърбия, Турция, Япония.

2023 е. Красивото преживяване от приятели с приятели за приятели продължава  тринадесета година с „Обща художествена изложба на творци и приятели“ в селските дворове на трите семейства, тази година озаглавена „СРЕЩА НА ПОКОЛЕНИЯ“.
В нея на кръстопътя на времето участват класици, които вече не са между нас, съвременни автори и съвсем млади начеващи творци.

Михалис ГАРУДИС (1940 – 2021)

„… Съдбата го прогонва като малък от родното място, за да намери в България втора родина, а след 1989-а да се върне на гръцка земя, за да сподели с болка: „Оттогава си търся по софийските павета отминалата младост. Тръгнах от София, стигнах до Солун, но никога не можах да се отскубна от едното място и да се присадя на другото.“

… В картините си Михалис „използва колажна техника, като включва предмети, намерени в пясъка край морето: въжета, камъчета, черупки от миди и пирони, в съчетание с прецизна до изящност рисунка, както и цитати от Античността.“. А.Джурова

Владимир ПЕШЕВ  (1923 – 2023)

„… Владо Пешев обичаше да казва, че рисува върху платното, както се меси хлябът и посвещаваше картините си на добрите хора. Той беше такъв, раздаваше доброта, излъчваше нежност и особено вътрешно спокойствие, въпреки тъгата в очите му… Когато взимаше китарата, настъпваше това опиянение, което караше всички да притихват, упоени от една особена ирационална атмосфера извън повседневния свят…

Животът на Владо премина като една нежна и тъжна песен, каквито бяха картините му, идващи от света на извисения духовно човек, този, който никога не превърна в дивидент и привилегия миналото си. Владо напомняше първия сняг, падащ леко и прочистващ въздуха.“ А.Джурова                             

Кънчо Кънев предпочита абстрактната композиция – откровение, родено от вглъбеното му съзерцание, от вълнението,  скътано нейде в тишината на неговата много лична душевна изповедалня.

Тъкàният вълнен текстил на Нина Каранфилян е висш пилотаж. Трудна работа, изискваща умение, майсторство и много търпение, което отнема месеци. Нейната инсталация е съчетание от вече позабравени материали – оплетени тъканни нишки с рaбица от стоманена тел и козяк с вплетени медни хлопки, които опияняващо ни връщат към едва доловимия звук на природата.

Димитър Рашков използва изключително труден процес на създаване на малка метална пластика, в която редом с чувството му за хумор присъства и острият му сатиричен поглед към света и хората в него. Радваме се и на три пана в техниката на ниския релеф, в която той също е безспорен майстор.

Ангел Гешев се движи свободно във времето и обитава с „Буквите“ своите два свята – на древната китайска символика и на глаголическия знак. Той превръща дървесината от стари вече разрушени къщи в страници на своите „книги“, в които всеки може да намери предпочитания от него знак от старата славянска азбука.

Съвършената безотказна майчина обич  Кирил Мескин е скътал в нежна грациозна прегръдка на бяла мраморна скулптура, изящно потънала в спокойствието на всеотдайната майчина любов, сляла се  в прегръдка с рожбата си. 

С тишината и спокойствието си пейзажите на Надя Петрова ни потапят деликатно в безмълвието на затвореното ѝ лично пространство.

В контраст са мащабните многоцветни платна на Левент Море, излети сякаш хаотично на един дъх с ярък щрих, с лично преплитащи се емоции – абсолютно разкрепостено слели в едно цяло и пространството, и времето.

 Марко Марков – „Двуликият Янус“ – богът от древната митология с две лица –  смеещо и плачещо, днес едно – утре друго, почитан от римляните като символ на началото и края – е олицетворение и на днешния двуличен  и лицемерен свят.

 Георги Маринов  участва с три пластики от мрамор и гранит, които разкриват майсторството му в областта на малката пластика, както сам той признава: „… повлиян от налагащата се фрагментарност на времето“.

 Румен Георгиев и Георги Миленов – единият осъвременил традициите на прочутата троянска керамика, другият – заел мястото на едни от най-добрите майстори на керамиката и ангобата, извайва истинска малка пластика.

И посрещнахме новото поколение!

Еми Аджижи, Констанс Зъбчева, Яница Янева, Ален Каранфилян, Димитър Рашков-внук, Велин Стефанов разгърнаха въображението си в творби с разнообразие в използваните техники от хрумвания и реализации в широкия диапазон през класическото рисуване до комикса и традиционната японска техника.

В галерията със снимки са включени фрагменти от тазгодишната изложба, без претенции за изчерпателност. Това е събитие, в което визуалното се преживява почти сетивно и ако желаете да видите и усетите повече, заповядайте през 2024 г.

Тази наша спонтанна инициатива през годините се превърна в неформална експозиция, наречена неслучайно „Галерия „Дворът“ и неслучайно тази година бе назована „Общи художествени изложби“.

Празниците ни в галерия „Дворът“  през годините бяха удостоявани с вниманието, с топлото присъствие и с благословението на Ловчанския митрополит Гавриил, на игумена на Троянския и Бачковски манастир епископ Сионий и на архимандрит Стефан.

Сърдечно благодарим на общинското ръководство на село Врабево; на всеотдайните му жители; на Донка Михайлова – кмет на град Троян; на фирма „Рима“, на нашите спонсори и на всички приятели и гости. 

Текст: Силвия Кавданска
Снимки: Ивелина Берова, Силвия Кавданска