Ivelina Berova
В светлината на събитията от последните години, вярвам всички ще се съгласим, настъпи генералната промяна в начина ни на живот. Ковид кризата, а сега и войната в Украйна внесоха едно все по-нарастващо отчуждение между хората, често стигащо до враждебност и размяна на груби реплики (особено в социалните мрежи). Растящата инфлация, безработицата и поредната бежанска криза, се превърнаха в изпитание за човечността и издържливостта ни.
Затова, в тези тежки дни, все по-често си припомням различни случки или срещи с хора, от които струи позитивизъм и добро настроение.
Такъв пример е Йордан Калагларски от Панагюрското село Бъта, когото всички местни наричат Гарчо. Той е на прага на 80те си години и когато го попитах как я кара, ми отвърна: „- Живея всеки ден с усмивка, на майтап! Не мисля за пари, не мисля за болести, не мисля за лекарства, не мисля за ядене. Други неща са ми в главата! Например какво да нарисувам, каква шега да измисля.“
И наистина, из цялото село – по стени, по врати, по стълбове или полусрутени сгради, буквално навсякъде виждаш неговите рисунки. Забавни, често сатирични и винаги оригинални, трворбите на самоукия художник успяват да грабнат вниманието и да предизвикат усмивка у всеки.
Докато ни разхождаше из улиците на Бъта, показвайки импровизираната селска галерия, Гарчо не спря да се шегува, а ние не спряхме да се смеем. Хуморът му е сърдечен, незлоблив и необиден. По-долу публикувам малка галерия снимки и част от неговите умотворения, които успях да запомня. Повечето ги забравих, но и тези, надявам се ще ви разсеят временно и ще ви донесат малко добро настроение!:
– Бътовец пие като смок, люби като Бог и бие като трифазен ток!
– Всички софиянци са селопозитивни.
– Фейсбоклук.
– Вивакомшу.
– Холилуд.
– От Тръмп та на глог.
– Наситен съм с хумор.
– Лека полека, умря си човека на клиничната пътека.
– Жените са като буквите – не всички са съгласни.
– За контакти с мен: търсете щепсел.
