Къщата с дърворезбите в с.Малък Поровец – Хвала, Майсторе!

Къща с душа. Жива къща. Топла къща. Дом. Това е малко да се каже за къщата с дърворезбите, дело на самоукия дърворезбар Марин Кръстев в село Малък Поровец, до Исперих.

На пръв поглед не грабва вниманието (поне моето). Трудно е обаче да се опише усещането, което изпитваш щом пристъпиш прага на това произведение на изкуството. Вълнение. Респект. Благоговение. Благодарност. Къщата просто те пленява! Тя е портрет на душевността на Марин Кръстев, на неговата сръчност, търпение, артистичен талант и култура! Самият той е дърводелец с майсторско свидетелство, работил в местна работилница за мебели.

След като се пенсионира през 1984г,  се отдава на къщата и в продължение на цели 16 години, до смъртта си през 2000г. не спира да вае тази приказка върху дърво и да пресъздва макросвета в своя микрокосмос – собствения си дом.

Елена Симеонова е настоящият собственик на този „Дом, отворен за всеки желаещ да посети”, както пише на външната порта. Нейното семейство купува къщата от наследниците на Марин Кръстев и скоро след това разбират, че не биха могли да пазят това изкуство само за себе си. Затова днес стопанката посреща с желание всеки гост и с уважение разказва за всяко ъгълче наоколо, като започва още от началото. Къщата е строена 1954г., но вътрешното оформление на сегашния й вид започва през 1984г. С прекрачването на прага попадате в помещение, което майсторът е наричал „Семеен олтар“.

В него присъстват традиционните за всеки христиански храм олтарни двери, кандила, икони. Изобразени чрез средствата на обработеното дърво са Светото семейство и Тайната вечеря.

На стената има също портрети на съпругата на Марин Кръстев и негов, на който той удивително си прилича с Йордан Йовков.

Следва Стаята с мечовете.

На тавана авторът е пресъздал най-високото българско военно отличие – орденът „За храброст“. Останалата част от стаята има типично възрожденско оформление – с богати курнизи, решетки по прозорците, орнаменти по мебелите и стените.

С всяка стъпка в къщата, човек си дава сметка, че дърворезбата е едно необятно като форма на изразяване изкуство. Използваните в къщата на Марин видове дърво са много на брой, тъй като ежедневието му не е било богато и е събирал с години каквото е можал, като материал, за да изпълни мечтаните дърворезби. Красиви и пълни със съдържание орнаменти се вият по стените, по столовете, масите, покрай прозорците. Семейният иконостас също има коланчета от дърворезба. А таваните! Ах, таваните! Във възрожденските къщи почти винаги има кръг, символизиращ слънцето и тези дърворезби са наричали тогава „небе“. В дома на нашия самобитен майстор този елемент присъства, като е комбиниран с още съдържание – символи, свързани с бита, вярванията, почитта или разбиранията за кръговрата на живота. Над вратите, това „горно“ пространство е населявано от птици и митични същества – „пазители“, което също е характерено за школите във възрожденска България и говори за познанията на майстора.

След стаята с мечовете, човек се потапя в следващия свят от Вселената на Човека Марин, а именно Бялата стая или Стаята с дванадесетте апостоли.

На тавана са изобразени всички от Тайната вечеря, без Юда. Във всеки малък детайл прозират големия професионализъм, търпението и творческото въображение на този самоук майстор.

На верандата пък има изобразен зодиакa :)

Следва Арабската стая.

Арабска, защото тя е плод на силните впечатления на Марин Кръстев от един документален филм за посещението на българска делегация в Либия. Срещата се провела в малка по размер, но богата на изключителни дърворезби, напълно различни по стил и техника от познатите му досега. Съпругата му разказвала как след филма той една цяла нощ скицирал видяното, за да го пресъздаде в тази стая като дух и усещане.

Главният художествен елемент в Тронната зала е централният стол на голямата маса с изобразената в горната му част женска глава. Елена Симеонова пояснява, че идеята тук е била да се отдаде почит на Великата Богиня Майка и това да е символ на обединение и покана за всеки да седне на този трон, независимо от религията си.  Това е стаята, в която е огнището и която събира семейството за общуване. На тавана на тази обединяваща стая, разбира се в кръг, са интерпретирани флората и фауната, като част от света и значими за жизнения цикъл на човека.

На масата тук има книга за впечатления. На много езици има писано възхищение в нея, а Елена Симеонова пояснява, че и на български и на японски, руски, английски, в крайна сметка все едно и също пише – „Хвала, Майсторе“!