Ivelina Berova
Демир баба теке е един от първите официално обявени в “Държавен вестник” национални паметници на културата – бр. 66 от 1927 г., поради забележителната си архитектура, природна среда и запазеност.
Текето е изградено върху останките на тракийско светилище от І хил. пр. Хр. и от Римската епоха. Тракийски каменни олтари са запазени при входа на двора и са вградени в сградата на самото тюрбе, където се намира гроба на светеца Демир баба.
Думата „тюрбе” още през І хил. пр. Хр. се е използвала със значението на гробница, каменна кутия в гръцкия и средиземноморския свят. Седмоъгълната сграда с преддверие и куполно покритие е изградена в средата на 16 век върху по – ранна сграда. Куполите на предверието и на централната камера са украсени с геометрични мотиви и надписи. В централната камера има и релефни изображения на двуострата сабя на Зюлфикяр.
Гробът на светеца Демир баба, разположен в средата на седмоъгълното помещение е ориентиран с главата на запад и винаги отрупан с дарове.
Текето е оградено с каменна ограда с красиви каменни релефи – изображения на теке и джамия, на розети, на слънчеви и лунни знаци, на звездата на Давид и др.
С името на Демир баба е свързана част от местния фолклор на селата, населени с алиани – Севар, Острово, Бисерци, Мъдрево, Свещари, Преславци, Брадвари и др. През 1952 г. на изследователите става известно и ръкописно житие на Демир баба, написано на османотурски език с много арабски и персийски изрази, датирано от 1716 – 1717 г. В житието (вилайетнаме) се говори, че Демир баба е роден по времето на султан Сюлейман I (1520 – 1566 г.), която датировка се връзва и с предполагаемото време на построяване на тюрбето – 1612 – 1617 г. Самото тюрбе е седмоъгълна постройка с купол и четириъгълно преддверие с вход на изток. Най-забележителното в него е мястото на построяването му в извивка на каньона на р. Крапинец, до мощен карстов извор. Провежданите през 1983 – 1991 г. разкопки в двора на текето и в близката околност разкриха любопитни факти. Мястото, на което е построено текето Демир баба, е било свещено за населявалите този район различни племена и народи повече от 2000 г. преди построяването му. Тюрбето е построено на мястото на древното тра-кийско светилище (VI в пр. Хр. – IIв. сл. Хр.). Част от огромните скални блокове от жертвениците на светилището са вградени в дебелите 1,2 – 1,5 м стени на тюрбето.
По времето на траките в светилището са били почитани хтоническите божества – на земята, водата, подземното царство. По време на Първата и Втората българска държава на това място вероятно съществувал християнски параклис, тъй като в края на ХIХ в., при първите археологически обхожданияна района братя Шкорпил описват голям каменен кръст на склона на хълма, за съжаление по-късно не са намерени дори следи от него.
След Освобождението, и особено след Балканските войни в района се заселват бежанци от Беломорска Тракия, а след Ньойския договор и добруджанци от Северна Добруджа. Масово придошлото християнско население, носещо в традиционната си култура почитта към свещени извори (аязма) започва да посещава района на текето и изворите край него, още повече, че това е единственото място с предостатъчно вода в целия безводен район. Преселниците християни свързват мястото и изворите край него с името на свети Илия и устройват събори на 2 август – Илинден по стар стил. Преплитане на алиански, сунитски и християнски традиции върху една много по-древна основа личи в досега със съществуващите обредни практики на това място. А поверието, че всяка година на втори август (Илинден по стар стил) мястото иска човешка жертва, пряко кореспондира със сведенията на Херодот за човешки жертвоприношения, извършвани от гетските племена.Връзването на парцалчета от дрехи по дърветата, ритуалното измиване, лягането върху скалите, за да се придобие сила, и други магически по своята същност действия, идват от онези древни времена, когато се е почитала Великата богиня майка на всичко живо, която на определени празници била ритуално измивана и обличана.
Обичаят да се принася жертва – курбан, на това място като благодарност за изцеление или като даден обет, също носи следите на древни традиции. Самият Демир баба е описан в житието му като победител на ламята и лечител, което го свързва не само с образа на свети Георги , но и с ред по-древни герои драконоборци, както и с култа на здравеносните божества, почитани преди хилядолетия на това място. Най-разпространената легенда за светеца разказва за дни на незапомнена суша, когато всички растения изсъхнали, а хора и животни гинели за вода. Тогава страдащите се обърнали за помощ към Демир баба, а той бръкнал с ръка в самата скала и оттам избликнал извор с лековита вода. В памет на това чудо изворът и до днес се нарича Беш пармак – Пет пръста, а местното население и до днес продължава да го смята за лековит.
След създаването на Историко-археологическия резерват “Сборяново” той се охранява денонощно от служители на Историческия музей – Исперих, Историко-археологическият резерват “Сборяново” е един от редките и щастливи случаи на хармонично съществуване на археологически паметници в една сравнително малко променена от времето на създаването им природна среда според палеогеографските изследвания. Той е уникален комплекс, състоящ се от селища, светилища и некрополи от дълбока древност до наши дни и кът от природата, съхранил редки животински и растителни видове.
Разположен е в западната част на Лудогорското плато, по поречието на р. Крапинец, между селата Малък Поровец и Свещари на община Исперих.
Източник на текста:
Боряна Матева
НЕПОЗНАТА ЗЕМЯ
СБОРЯНОВО
