Ivelina Berova
КАМЪК
Аз съм камъкът, който не слуша реката.
Понякога изглежда, че отминавам,
но все до този бряг и под това небе ще остана.
Една пъстърва проблясва и хуква да лъже нататък…
След всяка пъстърва по-мъдър осъмвам.
Толкова мъдрост – какво да я правя?
Роня истини.
Ден след ден.
За брега, настръхнал в прегръдките на тревата. За онова нямо око горе.
После дълго гледам след гърба на водата…
Все по-гладък.
По-самотен.
Аз, камъкът,
който не слуша реката.
КАМЪКЪТ, КОЙТО НЕ СЛУША РЕКАТА
ВИРГИНИЯ ЗАХАРИЕВА
Библиотека МОСТNo3, София, 1989
