Ivelina Berova
Село Казашко – дом на 350 потомци на донски казаци староверци на брега на Варненското езеро…
… “ Преди повече от 300 години, прокудени от религиозните реформи на Патриарх Никон и европеизацията на тогавашна Русия, по времето на Петър Велики, много староверци напускат пределите на древна Русия. Заселват по поречието на Дунав, в Мала Азия и другаде, търсейки спасение за вярата си /изповядват древно православие и до днес/. Най-голяма старообрядска общност се е концентрирала в пределите на днешна Румъния, около град Тулча. Промените настъпват и там, където старообрядците живеели известно време необезпокоявани от никого. Започнало оформяне на граждански регистри, ваксинирането на войниците и други неща, които те не приемали и смятали за ерес. Матвей Русов тръгва със семейството си в 1905 г. за Турция при други староверци. Пътят му го отвежда до брега на Варненското езеро. Мястото му се сторило хубаво. В близост до вода, където можели да развиват поминъка си риболова и достатъчно далеч от големия град /Варна/, който в представите им носел само беди и нещастия…Установява се тук и се отказва да пътува за Турция. По-късно идват още семейства и в 1908 г.селото е признато с Царски указ на Фердинанд за населено място – с.Казашка махала. През 1952 получава днешното си име-КАЗАШКО.
Откъс от филма за варненското село Казашко „Одна душа“
