Село Мугла и „Среде лято“ 2014

Село Мугла не може да бъде разказано. Затова ще нахвърлям думички, които не значат много.Трябва да се преживее.

1500 метра надморска височина. Приказните Родопи. Гостоприемни и усмихнати хора. Автентичен фолклор. Спряло време. Трудолюбие. Дървени плевни и каменни къщи, накацали по склоновете. Изоставено училище. Любчо и неговият трабант. Джамия с дървено минаре. Вода – самият живот. Спомени. Сутрешни мъгли. Куче, което се казва Пирин. Борове.
„Среде лято“ – изпращане на слънцето към зимата, празник на цветята и почит към кръговрата на живота.
Червен конец, вода и китки нощем на месечина, бяло конче, венци в реката, наричане с песен и благословия…

пс
Среде лято се отбелязва в първата събота и неделя на август – на Илинден по стар стил (02.08), но ако се падне в делничен ден – тогава първите почивни дни. Вечерта на първия ден от набраните диви цветя се повиват китки, завързани с червен конец. Китка се вие за всеки член от семейството и една по-голяма за къщата. Поставят се в харкума – менче пълно с вода и се изнасят навън на месечина и звезди. Китките трябва да престоят през нощта, покрити с бяла кърпа и не се внасят в дома докато не се „поят“- т.е. докато не са наречени с песен.

На втория ден се гадае по китките. Най-възрастната жена взема една от китките и „ръси“ с вода околните. На всяка китка се „пое“ (пее), песен за цветя и по съдържанието на песента се гадае за съдбата на момата. Съхранена е традицията да се хвърлят венци в реката и да се „нарича“ за кого да се омъжи момата. Вярва се, че ако венецът се отдалечи бързо, сватбата ще е скоро. Играят се и хора и целия ден е празник. Всеки носи от „светена вода“ в къщи за здраве. Всички заедно изпращат слънцето, което потегля вече към зимата.