102-годишната баба Велика от Родопите

„Много са ми годините, дете, много неща чух докато ги живях и от това оглушах. Сега съм глуха, друго всичко ми е наред“,  

каза усмихвайки се столетницата баба Велика от високото родопско село, като стоеше изправена сред градината и подпираше сто и двете си години на една сопа. Очите й не питаха, в тихия глас нямаше болка.

В сянката на старата каменна къща, топлият вятър леко полюшваше едно мъдро спокойствие.

Облаче мина под слънцето и изчезна.

 

 

С етикет: , , , ,
Публикувано в Родопи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Последни коментари

  • Мая { В края на тази година, или в... } – сеп. 18, 3:43 PM
  • Колю Куцаров { Здравейте. И аз се интересувам от координатите... } – авг. 22, 10:56 PM
  • Ivelina Berova { Здравейте, Любомир. В раздел Авторски права (... } – авг. 15, 2:08 PM
  • lubomir popiordanov { здравейте Ивелина, дали ихте се съгласили да... } – авг. 14, 10:50 PM
  • Пламен { Хубав разказ! Директно постави Добростан в списъка... } – авг. 09, 11:46 PM
  • Христина { Здравейте, Моля и на мен да пратите... } – юли 29, 11:27 AM
  • Мирела { Много ми се иска да кажа нещо... } – юли 28, 9:23 PM
  • Стефан { Академик Ярослав Тагемлицки, или както всички го... } – юли 20, 3:28 PM

Авторите тук