Дядо Асен от Могилица – последният работник в Агушевите конаци

Агуш ага и семейството му притежавали, казват, 20 0000 овце и кози, както и огромни площи обработваема земя. За фамилията работели стотици работници. Точно затова ни разказва дядо Асен, с когото щастливата случайност ни среща в един горещ юнски следобед на 2014г. точно на входа, където е работил преди повече от 65 години.

Дядо Асен бил много млад тогава – около 17 -18 годишен. Работил за един от синовете на Агуш ага. Търсел и наемал временните работници за земеделската работа, разпределял ги всяка сутрин според нуждите, а вечер им плащал надниците. Принципно, работниците нямали право да влизат в къщата, „ала незнайно защо, мен ме допускаха чорбаджиите близо до себе си, имахме си уважението взаимно“ – казва дядо Асен и се усмихва, зареял поглед някъде в спомените си. После продължава: “ Въобще, чорбаджиите бяха добри хора. Осигуряваха прехраната на всички от селото, че и на повече! Грижеха се за работниците си, винаги имаше храна, на всички се отплащаха, никого не излъгаха и работата вървеше, всички бяха доволни. С голям размах правеха нещата чорбаджиите. Аз бях много млад тогава, ама виждах и разбирах. Три години работих ей на тоя вход тука, дето се срещаме сега, после ме взеха войник, а сетне пък времената се смениха, разтуриха всичко…“

Помълчаваме малко. Питаме има ли други като него в селото, дето са работили за Агушеви. Поклаща отрицателно глава. Последният е.  Питаме го как е сега, работи ли в градината. “ Аа, децата – казва – не ми дават, грижат се, пазят ме, ама аз без работа не мога. Имам си малка оранжерийка, та в нея, по малко…“

Да е жив и здрав дядо Асен!

***

Могилица се намира на 35 км югозападно от Смолян, по поречието на р. Арда. През 1820-1840 г. там е построен голям феодален “замък”, както го наричат историците. Този конак ( в смисъл на голяма къща за живеене, а не административна сграда) е най-големият на Балканите за времето си.  Собственикът Агуш ага имал 3-ма синове. Затова конакът е бил построен в 3 части. Всяка си има собствен двор и собствен кладенец, в който и до днес има вода.

Историята разказва, че строежът на Агушевия конак продължил 20 г. Сградата е с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.

Прозорците са с дървени решетки от ситна плетеница. Таваните са с дърворезба, шкафовете са вградени. В началото на ХIХ в. много малко са били вътрешните тоалетни дори в Европа, а тук е имало и вътрешни бани… Днес дори бравите, които са на по 180 години, все още работят безотказно!

Комплексът от сгради има отбранителна кула с два реда шахматно разположени бойници. Стените й отвън и стрехите на покрива са изографисани от неизвестен майстор.

С етикет: , ,
Публикувано в Родопи
Един коментар по “Дядо Асен от Могилица – последният работник в Агушевите конаци
  1. Марияна казва:

    Конакът е невероятен голями вътрешни тераси,бани към спалните изби и хранилища не повярвах,че на това място има възход и то в 19 век

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Последни коментари

  • Ivelina Berova { А допуснахте ли възможността името да е... } – Ное. 21, 11:35 PM
  • Ross { Статията е добра но е редно за... } – Ное. 21, 8:23 PM
  • Гергана { И много истинска! :-) } – Ное. 20, 10:50 AM
  • Ivelina Berova { Най - хубавото нещо е свободния избор...... } – Ное. 14, 1:10 PM
  • Лаура { Толкова оптимистично описание,не става ясно да се... } – Ное. 06, 1:02 PM
  • Христо Кабадаиев { В Зелени Град ,съм чувал и :преко... } – окт. 05, 1:04 PM
  • Васил { От кой град е иван } – авг. 03, 10:22 AM
  • GabU { Хубаво. Анонимно. Чисто като душица. И липсва,... } – авг. 01, 11:34 PM

Авторите тук