Ivelina Berova
Родопа планина. Ранно лято е. Птичките весело припяват, а дивите билки се надпреварват коя е по-благоуханна.Там някъде, току зад баира, все още живее малката махала Гоздевица. Не ти е на път. Трябва да я потърсиш, изисква се доза усилие. Ще попиташ в село Арда, ще минеш през Гудевица, там пак ще попиташ, после, като видиш, че не можеш да продължиш с колата, значи си на прав път. Правият път са няколко завоя по баира и ето – мярка се каменен зид. Уличките са тесни и обрасли, пусто е. Къщите са притихнали отдавна. Чува се блеене. Виждаш градина, обработена. Зелен боб и картофи! Въздъхваш. Продължаваш по козята пътечка между собствените си размисли. Малцина са останали да живеят по тези красиви, далечни места. Там някъде срещаш дядо Юсеин. “ – Ааа, колко сме тук ли?! Три баби и аз – четвъртата! „, шеговито казва човекът. Разговаряте се. Не се учудваш, като ти говори за трудностите, за болестите, за самотата. “ – Всичко си струва, щом съм успял да изуча децата си и да станат честни хора!“ Доброта и мъдрост струи от цялото му същество. Неусетно стигате до къща, на моравата пред която пасат няколко овчици. Дядо Юсеин ти обяснява, че тук живее една от трите баби в махалата. Тя не чува вече почти нищо и той понякога й помага за едно-друго, а друг път просто присядват заедно, ей тъй, мълчешком. А отзад се е шири красивата родопска природа.
“ – От мъж с ютюльдисани панталоне и жена с пристегнати бизки, работа не чакай да вършат!, знаеш ли това какво значи това, а ? “ – смее се дядо Юсеин.
Позачесваш се за кратко там, дето не те сърби, а той ти обяснява родопския диалект в едно с местния манталитет. Значи, повтаряш след него ти, мъж с изгладени панталони и жена със сутиен, работа да не вършат, така ли?
Смее се човекът и клати утвърдително глава, а ти си изумен от чувството му за хумор! После рецитира шеговито родопско стихотворение, което помни от детството си.
Слушай стихотворението:
***
