Столетницата, която ми целуна ръка

Чували ли сте за професор Ярослав Тагамлицки?
Той е учен и учител. Работил е в областта на функционалния анализ, диференциалното и интегрално смятане и разработва понятието „Неразложимост“, има огромен принос в областта на математиката. Задълбочени са познанията му и в областта на теоретичната физика. Освен това, Тагамлицки се интересувал живо от история и археология. Знаел старогръцки, латински. Освен матерния си руски език, владеел немски, френски и английски. Свирил блестящо на цигулка. Професорът е бил енциклопедична личност, но което е по-важно, успявал е да увлече и другите с ентусиазма към науката и света въобще. Много уважаван и обичан от студентите си. Умира през 1983г. В негова чест последователи и близки дори са направили сайт: https://www.tagamlitzki.com
Ето какво прочетох там в раздела „Спомени за него“:
Проф. Галина Тагамлицка (сестра)*
..
Той не смяташе, че подронва достойнството си например с това, че винаги всякого поздравяваше пръв. Дори на студентите си пръв сваляше шапка (те знаеха това и бързаха да не ги изпревари с поздрава си). И аз вярвам, че това беше за тях нагледен пример за едно вътрешно уважение към човека (и към себе си!), което следва да получи външен израз и в малкото, и в голямото.
***
Ето това е Големият Човек!
***
Баба Денка живее в полите Стара планина. На 103 години е, ама ненавършени!, както отбелязва шеговито самата тя. Ще ги изпълни през октомври. Всеки ден ходи пеш на неголяма разходка – и зиме, и лете. Помага си с два бастуна, върви приведена под тежестта на изминалото време, в което е преживяла какво ли не – радости, войни, болести, монархия,  република, национализация, репресии, социализъм, преврати, демокрация… За първи път овдовява на 67г., за втори – на 84г. Била е звеноводка. Има три деца, осем внука и пет правнука. Дъщеря й е на 80г., а синовете й си отишли без време…
Питам я:
– Как доживя 103 години? Каква е рецептата?
Баба Денка се усмихва:
– Пращах всичко на вятъра, чедо, на вятъра или на майната му! Това е рецептата ми!
– А сега нещо тормози ли те?
– Да, много ме мъчи, че не правя нищо. Абсолютно нищо! Едно копче сама не мога да си зашия вече… Това ми тежи много. Работенето ми липсва, друго не…

Помълчаваме малко, после пак заговаряме.

Идва време да си вземем довиждане. Баба Денка взема ръката ми и я целува! Тя на мен! Сто и три години мъдрост, опит, живот и човещина, събрани в крехкото прегърбено тяло на старицата ми целуват ръка!!! Благодарна съм, казва, че ми обърнахте внимание, уважихте ме!
***
Ето това е Големият Човек!
***
И тук ще повторя част от думите, казани за проф. Тагамлицки от неговата сестра, които мисля за валидни еднакво за изтъкнатия математик и енциклопедист и за простосърдечната жена от народа – баба Денка на 103 (ама ненавършени!) години.:

„И аз вярвам, че това беше за тях нагледен пример за едно вътрешно уважение към човека (и към себе си!), което следва да получи външен израз и в малкото, и в голямото.“

Няма да забравя този пример за скромност и човешко уважение никога!
Благодаря ти, бабо Денке, жива да си!
Целувам ти ръка.

П.П. В статията е използвано различно от истинското име на женатапоради определени съображения.