Село Сушица през зимата.

1 мин за прочит

Село Сушица през зимата.

През 1891г. Георги Стрезов пише за селото:

„Сушица, със 120 къщи, 650 души чисти българе; една църква, в която се чете славенски; училище подобно на училището в Тросково; занятие: дървари и дърводелци. Далеч е от града –  5 часа.“

През 2017г.  за същото село може да се напише:

„Сушица, към 70 човека чисти българе; една църква, в която се чете само на празник и на погребение; училище, подобно на училищата в повечето български села – голямо, празно, рушащо се; занятие: авджии, пенсионери, безработни. Далеч е от града – 1 час с автомобил от града в тежка зима, като тази.“

 

 

1 коментар

  1. Поситих, това красиво, много красиво селце-място-кът… през горещото лято на 2016г.озовах се случайно..обикалях,опузнавах и разглеждах западнита Родопи..
    Запознах се с Муса Були и неговите ”шурита” от една раздумка в 17:20ч.която преключи в ранни зори 04:30… усетих начина и хората по и с който искам да бъде светът около нас…
    От тогава съм ходил 4 пъти… и ще продължавам.
    Толкова малко селце, а може да се кажат толкова много неща…

Вашият коментар

Your email address will not be published.

Авторите тук

За нас

Дневник на пътешествията на няколко човека, скитащи из бита и душевността на българина. Тук ще намерите авторски снимки от българия, пътеписи и текстове, отразяващи пътуванията.

Найгоре