Вкусът на Карибите – о-в ГРАНД ТЪРК – Пътешествия

1 мин за прочит

Вкусът на Карибите – о-в ГРАНД ТЪРК
Трудно е да се опише с думи усещането, което човек изпитва на този малък остров. Част от душата ми остана там…
Гранд Търк е място, където границата между ад и рай прилича на слънчево зайче, проблеснало на гребена на някоя вълна.
Британска територия, на около 90 мин. със самолет от Маями и постоянна годишна температура между 27 и 32 градуса, по някакъв начин, островът е като недокоснат от цивилизацията. През цялото време изпитвах усещането, че се намирам в центъра на бермудския триъгълник, върху гърба на малка водна костенурка, където живеят 5000 Хъкълбери Фин. Защото в столицата – Кокбърн таун, живеят 5000 човека, а целият остров е дълъг само 10 км. и в най-широката си част е 3.5 км. Надморската височина е 40 метра. Равно, солено, смътно, но особено вълнуващо…
Споменах ли, че държавната граница е на плажа… А плажовете са осеяни с раковини, пусти и по-близо до небето, отколкото където и да е другаде.
Покривите навсякъде са нови,… ламаринени, защото океанът постоянно ги отнася и после хората завиват олющените си къщи отново и отново…
Има две сгради на полицията, две училища (едното частно), педиатрична болница, която прилича на хотел в Швейцария и едно 2-3 тенекиени бараки – заведения за хранене.
Движението е обратно на обратното – ляв волан, ляво движение – пълен шок!
Прехраната до 2006г. основно е била от солниците, когато американска круизна компания построява пристанище за огромни кораби. Сега, за негово величество туриста, на пристанището има всичко модерно шезлонги, интернет, заведения, луксозни магазини и куп лиготии.
Но в града не е така! и Слава Богу!
А кравите са черно-бели!!!

Публикации за други карибски острови: 1. Кюрасао, 2. Аруба, 3. Барбадос

Галерия със снимки:

2 Коментара

Вашият коментар

Your email address will not be published.

Авторите тук

За нас

Дневник на пътешествията на няколко човека, скитащи из бита и душевността на българина. Тук ще намерите авторски снимки от българия, пътеписи и текстове, отразяващи пътуванията.

Найгоре

Не пропускайте

Мечтае ли понякога Алма?

„Не може да бъде!“ — каза човечецът, излезе бързо от

Как фотографията и шепа боб създадоха приятелство.

Към 14.30ч. на третия ден от запознанството ни, най-неочаквано, двамата