Село Мандрица – МИСЕН ИЕРТЬ или добре дошли на албански

 В село Мандрица ще чуете вместо „Добре дошли!“ – МИСЕН ИЕРТЬ!

През лятото на 2013 година усмихнати хора ни посрещнаха с МИСЕН ИЕРТЬ! Разбрахме, че това значи „добре дошли“ на местното албанско наречие, което се говори там от памтивека.

Мандрица е немалко погранично село, скътало в дуварите си история за няколко столетия. Разположено в най-източната част на Родопите, на 20тина километра от Ивайловград, според легендата, то е основано от двама братя албанци християни, мандраджии, които снабдявали с продоволствие османската войска. В края на 19в., според гръцки източници, населението на Мандрица е 3 500 души „албаногласни гърци, по-голямата част от които говорят и албански, и гръцки език.

Основният поминък на населението дълги години е бубарството, ето защо за селото са характерни триетажни кирпичени къщи, запазени и днес. На първия етаж е бил добитъкът, на втория е живеело семейството, а най-горния етаж е представлявал еднопространствено помещение за отглеждане на копринените буби.

Забележителност представлява„Къщата на Атанас Пейкидис“ – представител на тракийската гръцка архитектура, с резбовани тавани и балкони от ковано желязо. Тя има симетрична фасада с характерно отстъпване в средата. На първия етаж е разположен голям салон около който са разположение помещенията за живеене. Предната част на приземния етаж е била превърната в гинекологична клиника във времето, когато в Мандрица е кипял пълнокръвен живот.

Имахме късмет да попаднем на правене на истински кирпичени тухли от местен майстор.

Изпратиха ни пак усмихнати хора с : МБЕТУНИ МЕ ШИНДЕТ ( довиждане, останете си със здраве)!